За прелестта

св. Григорий Синаит
                                                                  10
          Старателно и разумно внимавай, ти, който обичаш Бога. Ако, докато вършиш своето дело, видиш светлина или огън вън или вътре, или някакъв образ - например Христа, или Ангел, или някой друг, не приемай това, за да не претърпиш вреда. И недей да изграждаш представи сам в себе си и на тези, които си изграждат сами, не обръщай внимание и не разрешавай на ума да ги запечата в себе си. Защото всичко това, което се запечатва и изобразява отвън, служи да прелъсти душата. Истинското начало на молитвата е сърдечна топлота, която изгаря страстите, и с непоколебима любов вселява в сърцата отрада и радост и утвърждава сърцето с несъмнена увереност. Отците казват, че всичко чувствено или духовно, което идва в душата, щом сърцето се съмнява в него и не го приема, не е от Бога, а е изпратено от врага. Също - когато видиш ума си увличан от някаква невидима сила навън или във висините, не вярвай на това и не му разрешавай да бъде увлечен, на веднага го върни към неговото дело. Което е от Бога, идва от само себе си, казва свети Исаак, като ти не знаеш и времето за това. Макар врагът да се опитва и вътре в слабините призрачно да представя духовното, като предлага едно вместо друго, вместо топлота предизвиква нестройно разгаряне, вместо веселие възбужда неразумна радост и мокра сласт, и успява да се прикрива от неопитните зад такива прелъстявания, но времето, опитът и чувството обикновено го разкриват пред тези, на които неговите зли козни не са известни.  Гърлото разпознава храните, казва Писанието. Така и духовния вкус явно показва какво е всяко нещо, като не се поддава на прелъстяване.