Св. Григорий Нисийски
До Амоний
Както постъпват спрямо властите тези, които са длъжни да плащат данък всеки ден, ако не са внасяли пари много дни, така ще постъпя и аз по отношение на твоята святост. Когато се появи удобен случай, те изплащат наведнъж това, което са били длъжни да плащат на части, като събират целия дълг в обща сума. И аз, бидейки длъжен да ти изпращам писма непрекъснато (защото за християните обещанието е дълг), сега искам да запълня неволните пропуски в писанието, като разширя посланието до такава степен, че ако ги разделим на писма с обикновена големина, то да може да бъде считано вместо много писма.
Но за да не бъде голямата дължина на писмото загуба на време, мисля, че ще бъде добре да подражавам в тази писмена реч на личното ни събеседване. Ти, разбира се, помниш, че постоянната тема на общите ни беседи бяха грижите за добродетелта и упражнението в богопочитание; при което ти винаги настойчиво задаваше въпроси по предмета на разговора и не приемаше без изследване нищо от казаното; а пък аз, като старши по възраст, разрешавах всеки възникнал в хода на разговора въпрос. Ако и сега е възможно твоето разбиране да дава насока на словото, това би било най-доброто; защото и за двама ни би имало двойна полза както и от взаимното виждане на лицата ни (какво по-приятно за мен в този живот?), така и от това, че твоето благоразумие, подобно на диригентска палка, би накарало старата ни цитра да засвири. И понеже житейските обстоятелства правят така, че сме разединени по тяло, то ще бъде необходимо да говоря и от твое име, щом в разговора възникне възражение срещу казаното. Добре е също така най-напред да предложа някаква душеполезна тема като цел на писмото и едва след това да се заемем с изследване на предложеното. И тъй, предметът на разискванията ни ще бъде въпросът: "Какво означава името християнин?"
Изследването на този въпрос може би няма да е безполезно. Ако разкрием съвсем точно какво означава християнин, бихме получили голяма помощ в добродетелния живот, стараейки се, посредством висок начин на живот, наистина да бъдем това, което се наричаме. И наистина, ако някой желае да се нарича лекар или ритор, или геометър, не ще допусне невежеството му да изяви лъжливост на названието, ако на дело той на се окаже такъв, какъвто се нарича; но желаещия да се нарича с някое от тези имена ще се постарае да оправдае названието с позноване на самото дело. По такъв начин ще постъпим и ние: ако, изследвайки, определим същността на названието християнин, то вече ще решим, да не бъдем само име, за да не може известният сред езичниците разказ за маймуната да бъде приложен и към нас. Говори се, че в град Александрия един звероукротител научил маймуна да заема с известна ловкост поза ва танцьорка, слагал й маска на танцьорка и подходящо облекло. Посетителите на театъра хвалели маймуната, която танцувала в такт с музиката, и за всичко, каквото и да правела. Докато зрителите били увлечени от представлението, един остроумник заради шегата им показал, че пред тях стои все пак една маймуна. Когато всички възклицавали и ръкопляскали на ловкостта на маймуната, ритмично танцуваща в такт с музиката, той подхвърлял на сцената лакомства, които тези животни особено обичали. Щом видяла разхвърляните пред сцената бадеми, маймуната, бе да обръща внимание на нищо, като забравила и танца, и ръкоплясканията, и красивото облекло, изтичала при бадемите и започнала да събира с шепи каквото намери; а за да не пречи маската на устата й, се опитвала да я свали, разкъсвайки я с нокти, така че вместо похвали и удивление, внезапно предизвиквала у зрителите смях и зад жалките останки от маската се показала безобразна и смешна външност. И тъй, както лъжливо приетия външен вид не бил достатъчен на маймуната, за да я считат за човек (жаждата за лакомства изобличила природата й), така и тези, които на са изградили истински естеството си с вяра, лесно биват изобличавани чрез предлаганите от дявола лакомства, че са нещо, различно от това, за което се представят. Защото, вместо смокини и бадеми и други подобни неща, тщеславието, честолюбието, користолюбието, страстта към удоволствия и други лоши дяволски храни от този род, предложени вместо лакомства на ненаситните хора, лесно разкриват подобните на маймуна души - чрез подражание лицемерно приемат вид на християнство, а в момент на страст свалят маската на целомъдрие, кротост или някоя друга добродетел.
И така, необходимо е да разгледаме значението на названието християнство. Може би, ще станем това, което това име изисква, за да не бе, имайки вид на християни да се окажем пред Виждащия тайното (вж.: Мат. 6:6), не това, което изглеждаме само на думи и под покривалото на името.
И тока, първо, нека да разгледаме какъв смисъл се съдържа в самото название християнство. По-мъдрите, разбира се, могат да намерят някакъв по-висок и величествен смисъл, съответстващ на висотата на това име; а за нашето разбиране е достъпно следното. Името "Христос", ако го заменим с по-ясен и разбираем израз, означава "Цар". Свещеното Писание употребява това име предимно за обозначаване на царско достойнство. Но тъй като, както казва Свещеното Писание, Божеството е неизказано и непостижимо и превъзхожда всяко разбиране с мисъл, то движените от Светия Дух пророци и апостоли ни ръководят към разбирането на нетленното естество чрез много имена и понятия. Всяко боголепно понятие ни насочва към някаква мисъл, така че властта над всичко се отбелязва със думата царство, а чистотата и свободата от всяка страст и от всякакво зло се нарича с имена на добродетели, всяка от които се разбира за Съвършенството и се изрича от Него; така че едно и същото Божество е и правда, и мъдрост, и сила, и истина; и благост, и живот; и спасение, и нетление; и неизменност, и неизменимост; а всичко високо, което се обозначава с тези имена, и е Христос, и се нарича за Него. И тъй, ако в името "Христос" се подразбира съвкупност от всичко високо (защото в най-високото значение се съдържат и останалите, всяко от тях се представя от ума като царство), то, като изведем от тук следствие, ще можем да разберем какво означава християнството. Защото, щом като ние, съединили се с Него чрез вяра в Него, се наричаме с име, превъзхождащо всички имена, служещи за изяснение на нетленното естество, то е необходимо да имаме общност и в названията на понятията, които се съзират в това нетленно естество. Поради причастност към Христа сме получили названието християни - следователно е необходимо, това да води след себе си до общението ни с всички високи имена. Още един сходен пример. Ако някой издърпа една крайна примка, би издърпал и всички съединени с нея. Понеже с името Христос се съединяват и други имена, изясняващи това неизказано и многообразно блаженство, то е необходимо, след като сме възприели едно име, заедно с него, единствено, да привлечем и останалите.
И така, ако някой носи Христовото име, но не показва в живота си онова, което се съединява с него, то той носи лъжливо името и е само бездушна външност с черти на човешки образ, наложени върху маймуна. Защото, както Христос не може да бъде Христос, ако не е правда и чистота, и истина, и отдалеченост от всякакво зло, така не може да бъде и християнин (тоест истински християнин) този, който не показва в себе си нищо общо с тези имена. И тъй, ако е необходимо да обясним на някого смисъла на думата "християнство", то ние бихме казали следното: "Християнството е подражаване на Божието естество". И нека никой не упреква това определение като прекалено и надвишаващо смирението на нашето естество; това определение не излиза извън пределите на естеството. Който размисли за първоначалното състояние на човека, ще намери в Свещеното Писание, че това определение не излиза извън мярата на нашето естество. Защото първото устроение на човека било подражание на Божието подобие (Мойсей любомъдърства за човека по следния начин: И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори (Бит. 1:27), а думата "християнство" означава възвеждане на човека в древното благополучие.
И щом като в древността човекът е бил Божие подобие, то може би не дадохме случайно определение, като казахме, че християнството е подражание на Божието естество.
Точно сега е време да разгледаме дали за този, който носи това име, е безопасно да живее в несъответствие с него. Нека поясним с пример това, за което питаме. Да предположим, че някой се обявява за изкусен в живописта и властникът му заповядва да нарисува образ на царя за хора, които живеят далече. Като нарисува на дъска някакъв неблаговиден и грозен лик и го нарече образ на царя, не ще ли предизвика справедливо негодувание - лошото изображение може да послужи като причина за оскърбително мнение за първообраза у онези, които не го познават. Защото какъвто изглажда ликът на картината, за такъв по необходимост ще бъде считан и първоначалният образ. И тъй, щом като християнството е подражание на Бога, то човек, водейки живот в подражание на Бога (той е убеден в това), ще счита за такова и нашето Божество. Така че, ако види примери на всичко добро, той ще повярва, че почитаното от нас Божество е добро. А ако някой се е отдал на страсти и ако изобразява в нравите си различни видове диви животни в съответствие с различните страсти (защото в извращенията на нашето естество трябва да виждаме именно изображенията на зверове), но заедно с това се нарича християнин, той с живота си дава на невярващите повод да укоряват Божеството, в Което вярваме. Ненапразно и Писанието отправя страшна заплаха към такива. ...И ми се струва, че водейки ни предимно към тази мисъл, Господ казал на можещите да чуят: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесния ваш Отец (Мат. 5:48). Защото, като нарекъл истинския Отец Отец на вярващите, иска и родените от Него да имат подобие със съзерцаваното в Него съвършенство на благата.
Ще ме попиташ: "Но как за човешкото смирение е възможно да насочва стремежа си към съзираното в Бога блаженство, когато в самата заповед сякаш е изречена трудната й изпълнимост? Защото, как е възможно земният да се уподоби на Тази, Който е на небесата, когато самото различие по естество показва непостижимостта на подражанието? Защото, както е невъзможно да достигнем с поглед величието на небесата и съдържащите се в тях красоти, така и за земния човек е невъзможно да се уподоби на Небесния Бог". Но словото на Писанието за това е ясно; то повелява не да приравняваме човешкото естество, а доколкото е възможно да подражаваме в живота си на благите (Му) действия. И тъй, кои наши действия могат да бъдат подобни на Божиите действия? Да страним от всяко зло, доколкото е възможно, като с дело, слово и помисъл се стараем да бъдем чисти от осквернение. В това се състои истинското подражание на Божието и присъщо на Небесния Бог съвършенство.
Защото не мисля, че в думите, с които ни заповядва да бъдем съвършени като Небесния Отец, Евангелието говори за стихиите на небето като за някакво отделно жилище на Божеството, защото Божеството еднакво се намира във всичко и еднакво прониква в цялото творение; не съществува нищо, което да пребивава извън Съществуващия, а Божието естество се докосва до всяко същество, съдържайки в себе си всичко с всеобхващаща сила, както и пророкът учи, казвайки: Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край море, - и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. (Пс. 138:8-10). От тези думи може да се види, че за Бога не отделено някакво особено небесно жилище. Но тъй като горната област е считана за чиста от зло (Свещеното Писание на много места загадъчно показва това), а в тукашния суетен, и до голяма степен веществен живот, се осъществяват злите страсти, тъй като тук, в земния живот, се извива и пълзи изобретателят на злото - змията, за която Свещеното Писание иносказателно казва, че тя винаги пълзи по гърди и по корем и се храни с пръст (вж.: Бит. 3:14). Този начин на движение и вид храна ни посочва, че земният, или по-точно, суетният живот допуска попълзновение на многообразното зло и става храна на пълзящия по нея звяр; а заповядващият ни да подражаваме на Небесния Отец ни повелява да бъдем чисти от земни страсти, отдалечаването от които се осъществява не чрез смяна на мястото, а с едно движение на волята.
И тъй, щом като отдалечаването от злото се осъществява с едно устремяване на разума, значи евангелското слово не ни заповядва нищо затруднително. Защото устремяването на разума не е свързано дори и с труд; възможно е без никакви усилия, единствено чрез желанията да бъдем навсякъде, където пожелаем. Така че, за желаещия е възможно и на земята да води небесен начин на живот, ако под ръководството на Евангелието мислим за небесното и събираме в тези съкровищници богатство от добродетел; защото: Не си събирайте - казва евангелистът - съкровища на земята (...), но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат (Мат. 6:19, 20). Тези думи показват, че в горния живот не обитава никаква тлетворна за блаженството сила. Действаща по най-различен начин с разнообразната си злоба за гибел на този живот, ту подобна молец проникваща в разума, правейки тази част (на душата), в която се промъкне, негодна за нищо; ту, ако не бъде прогонена бързо от една част, припълзявайки посредством поглъщаща и унищожаваща сила към съседните части, Тази сила оставя като знак на своето движение следи от увреждане навсякъде, където се приближи. А ако вътрешното е непоколебимо, тази сила устройва зли замисли посредством външни обстоятелства; преломява стената към съкровищницата на сърцето или чрез някоя друга страст опустошава хранилището на душата, ограбвайки разума чрез гняв, печал или чрез друга подобна страст.
И тъй, понеже в небесните съкровищници както казва Господ, няма нито молец, нито тление, нито хищническа злоба, учеща на това, за което споменахме, то трябва да принесем дейността си там, където събраните съкровища, недостъпни за кражба и намаляване, не само остават завинаги, но и подобно на семена дават различен прираст. Необходимо е наградата да бъде голяма, в съответствие с естеството на приелия съкровището на съхранение. Като действаме съобразно естеството си, ние принасяме малко - такава е природата ни, - затова е уместно Този, Който е богат на всичко, да се отплати за малкото, което сме Му поверили, с това, което има по естество. И така, нека никой да не унива, внасяйки в Божествените съкровищници според силите си, но нека пребивава в надеждата за изпълнение на обещанието на Казалия, че ще замени малкото с голямо, като се отплати с небесно за земното, с вечно за временното; а тези блага са от такъв вид, че не възможно нито да ги постигнем с мисъл, нито да ги изясним със слово. За тях Свещеното Писание Учи: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9).
Като ти написахме всичко това, о, честна главо, не само се издължихме за пропуснатите от нас писма, но и заплатихме предварително за възможни бъдещи пропуски. А ти се труди в Господа, по сърце и нека винаги да ти бъде по сърце; това, което и на Господа е благоугодно, и на нас ще ние по сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар