Хората биват поробени от три страсти: сребролюбие, славолюбие и сластолюбие.

   св. Симеон Нови Богослов
                                                               23
          Всеки човек, който се ражда на света, става роб на три страсти: сребролюбието, славолюбието и сластолюбието. Това е така, защото той не знае или забравя, че този свят е мястото за осъждане и за праведното, но снизходително наказание заради първото престъпление на нашия прародител Адам, и че само смъртта е успокоение от мъчителните тегоби на света. Затова, като не вижда пред себе си смъртта и си мисли, че съществува само настоящият живот, той от самото му начало започва да трупа пари и вещи, за да живее без бедност и печал; като успее с времето да умножи имуществото си, иска да бъде почитан и прославян; а когато достигне зряла възраст, търси наслаждение в удоволствията, но като чувствен, търси чувственото, а като видим - видимото, като временен - временното.



Защото онзи, който се ограничава с видимото, не ще поглежда невидимото; както и обратното - живеещият в невидимото, няма да си помисли да гледа видимото. Но всеки, раждащ се в този видим свят, ако не бъде научен от някого другиго, не знае, че освен видимото съществува и невидимо; и не само не познава това невидимо, но не познава и видимото, не знае, че и той самият е преходен и временен и е създаден не за да пребивава завинаги в този живот, а е предназначен за друг, бъдещ и вечен живот, и в този свят се намира само за да се възпита, да се устрои и да се приготви за онзи, бъдещия живот.

          Трябва да знаем, че ако се случи някой да бъде пленен от тези три страсти, после дори да иска, не може да се освободи сам, но се нуждае от висша помощ и сила, за да се избави от тях: подобно на птицата, паднала в здрави мрежи, която не може да се отскубне, колкото и да удря с криле. Тези три страсти са именно мрежите и примките на дявола и заплитайки се в тях, човек попада в неговата власт; и ако някой умре, бидейки поробен от него, ще иде направо там, където и дяволът, който чрез тях го е поробил на себе си. От когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19). Тези страсти имат такава голяма сила над нас, защото винаги виждаме пред очите си предметите им, защото те изглеждат крайно необходими в този свят и защото услаждат и със своята сласт привличат към себе си желанията на човека; и като възбуждат в него похоти, го побеждават, а после убеждават победения да мисли, че се е родил на света само за да им се наслаждава.

          Случва се някой от самото начало на живота си да не е увлечен от тези три страсти;  впрочем до края на живота си и той не може да се опази от тях, но малко по малко с времето също бива победен, ако не побърза да заеме сърцето си с нещо по-висше и сладостно. Християните постигат това, като предварително се обличат в Божието всеоръжие - силно, разнообразно и многоупотребимо, което е самият Христос, от Чиято пълнота те приемат някаква невеществена сила и по такъв начин се причастяват от Него с животворящо душата причащение. Защото онези, които се кръщават в Христа, в Христа се обличат и започват да живеят с Неговата сила. Който пази тази благодат, има силата да остане непоробен от тези три страсти, защото за него са явни други истинни блага, за които се е родил на този свят; и те са не само явни, но той ги вкусва и от тях се услажда с такава сладост, каквато не дават и не могат да дадат благата на този свят.

          Ако на някой християнин се случи да се увлече от тези страсти и да бъде поробен от тях, той трябва отново да прибегне към Христа Господа и да Го умолява; трябва да представи и ходатаи за себе си, като търси не само да му бъдат простени греховете, но най-вече да се избави от робството на тези страсти, защото дори и да иска, не може сам да се освободи от тях. И когато се освободи от страстите, ще му бъде дадено уверение, че са му простени и всички грехове, които е извършил заради тях; и той ще придобие сила да не пада повече в подобни грехове. Такава е силата на нашата вяра, такъв е законът на живота в Христа Иисуса! И това е толкова неотменимо, че Картагенския събор в своето 125-о правило е постановил: "Ако някой каже, че Божията благодат, с която се оправдаваме в нашия Господ Иисус Христос, е действителна само за опрощение на вече извършени грехове, а не подава свръх това помощ за да не се вършат други, анатема да бъде."

          Какво е това робство и тирания на тези три страсти? Това е някаква скрита, действаща незабележимо дяволска сила, която довежда душата в такова състояние, че тя страда от страстите, а междувременно мисли, че те са добри, че я успокояват, радват и избавят от скръб и печал. Тя не е в състояние сама да разбере скритата тук дяволска измама, ако не бъде просветена свише от Бога. С нея се случва така, както с някоя бременна жена, пожелаваща смрадна и отвратителна храна, която само тя намира за вкусна и приятна. Защото дяволът всячески се изхитря да не проличи, че той върши всичко това скришно и посредством тези три страсти прелъстява и мами заразилия се от тях човек, който обаче не познава тайнството на християнството.

          А тайнството на християнството е това, че мислената сила на Христовото Божество, или божествената благодат, влиза в кръщаваните души заради вярата, а не заради добрите дела, и причинява в тях такава промяна, че те вече не изпитват любов нито към богатството, нито към славата, нито към удоволствията, показвайки с това, че ако са ги обичали преди, то не е било от тях самите, а по прелъстяването и действието на дявола. В душите, поробени от тези страсти след кръщението, Божията благодат не може да влезе отново по друг начин, освен чрез истинско покаяние, чистосърдечна изповед, много сълзи и въздишки от дълбините на душата. Всичко това отново връща Божията благодат в душите, от които тя се е оттеглила, както казва и свети Григорий Нисийски: "Отронената сълза е равностойна на купела и болезнената въздишка връща(1) благодатта, която се е оттеглила до време."

Тогава злите и нечисти бесове, които раждат в душата ни безсмислената и безсловесна любов към тези три страсти, вмъкват ги и ги удържат в нея, бягат, защото не могат да изтърпят мислената благодат на Всесветия Дух, отново подавана на душите чрез тайнството на покаянието; и християнинът на дело познава свободата, дарувана от Христос Господ на онези, които пробягват към Него и търсят Неговата помощ, и вече непрестанно благодари на своя Спасител, Който е благоволил и върху него да изпълни обещанието Си: ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни (Иоан. 8:36). Когато получи такава Христова свобода и се причасти с божествените тайни на Неговото тяло и кръв, той става едно с Господа; и като се освети по този начин, ако има пари, е като да няма, защото започва да ги смята за онова, което те са - земен прах; и ако има слава, е сякаш, че няма, и ако има жена, е като да я няма, както внушава апостолът:  ония, които имат жени, да бъдат като че нямат... и които се ползуват от този свят - като да се не ползуват (1 Кор. 7:29, 31). И още: а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света (Гал. 6:14).

С думите: чрез който за мене светът е разпнат, апостолът показва, че ако Господ не бе дошъл, не бе станал човек и не бе принесъл Себе Си в жертва за нас, ако не бе благоволил да устрои така, че всеки вярващ в Него, преизпълвайки се с освещение чрез приемането на Неговата благодат, се освобождава от оковите на света, никой никога не би се освобождавал от тях, тоест не би се избавял от тези три страсти - защото те са оковите на света - и всички биха загивали, защото друг път към спасението няма и не може да има.

          Който не е изпитал това, което казахме, не го знае и не иска да го познае, напразно смята, че вярва в Христа, напразно носи името християнин. Христос нищо няма да ползува този човек (Гал. 5:2). Защото в такъв случай той греши още повече и дава на дявола още по-голяма власт над себе си, за да го завладява. Напразен е постът му, защото и тогава против него се надигат греховни страсти и го потискат още повече. Когато пее или се моли, дяволът с още по-голяма дързост и насилие отвлича ума му от предстоянието пред Бога, защото той обикновено предстои пред Бога без подобаващо внимание, без страх и благоговение; и го кара да мисли за празни, а не рядко и за срамни работи и да им се отдава повече, отколкото на молитвите, произнасяни от неговите уста. Ако дава милостиня, тя пропада напразно. Който подава милостиня, а междувременно не вижда душата си освободена, мирна и несвързана с оковите на сребролюбието, славолюбието и сластолюбието, неговата милостиня очевидно е безплодна и той раздава напразно. Който подава милостиня както подобава, получава за нея от Бога велика милост, която е здраве на душата; а какво е здравето на душата, ако не свобода и покой от тези три язви?

          И царството небесно приема само онези от душите, напускащи този живот и преминаващи там, които се оказват здрави. Лечебницата за нашето разслабено и болно естество е устроена тук, на земята, и корените (лечебните) на царството небесно се намират също тук, на земята. Но и лечебницата, и лекарят и лечението - всичко е Христос Господ. Затова, ако още тук, в този живот в душата ни не влезе Христос и не се възцари в нея, тя няма да оздравее и за вея няма надежда за спасение, пред нея е заключен входът на царството. Човек трябва тук, на земята, да се роди свише от божествената благодат и тогава ще може да види царството Божие. Който не вижда царството небесно в себе си, тоест не вижда, че в него царува Бог, още не се е родил свише от божествената благодат и трябва по всякакъв начин да търси да се роди свише, за да види царството Божие още тук, на земята.

          Виж още колко различно е проявлението на властта на тези три тиранични страсти. Защото един е сребролюбив, а друг е славолюбив, а трети сластолюбив, и няма някой, който да притежава всички в пълна степен, но обикновено всеки е завладян предимно от една от тях, като има в същото време по малко и от другите две. Но това не му пречи, угаждайки на своята главна страст, да й принася другите в жертва. Така заради умножаването на богатството си сребролюбецът презира славата и удоволствията: презира славата, когато, без да смята за нищо срама и позора, не се колебае да извлича изгода от срамното и презряно от всички, и при това го прави по най-безсрамния начин; той презира и удоволствията, за да не дава за тях парите, над които трепери. Славолюбецът заради славата презира и парите, и удоволствията: пилее пари безразборно, само и само да го тачат и хвалят; и си отказва удоволствия, за да не се посрами и да не си навлече осъждане и безчестие. Сластолюбецът заради удоволствието презира и парите, и славата: парите пилее блудно за утехите и удоволствията на сладострастието, а честта и славата охотно потъпква, само и само да удовлетвори срамната си похот и да вкуси от тази низка сласт, с каквито и безчестни дела да се постига това.

          Нека да отбележим при това, че нито един от тримата не иска да се отвърне от завладялата го страст, да се покае и да се изправи, независимо дали го вразумяват със страха и вечните мъки, или му показват утешенията на царството небесно: той се смее и над ада, и царството презира.

          Какво още се случва? Сребролюбецът се надсмива над славолюбеца и сластолюбеца: над славолюбеца за това, че не желае да извлече изгода от низки и безчестни дела, а над сластолюбеца - че заради празна и мимолетна наслада разпилява имението и богатството си. Славолюбецът осъжда сребролюбеца и сластолюбеца: сребролюбеца за това, че безразборно се опитва да извлича изгода от неща низки и безчестни; а другия - задето пада в калта заради минутното удоволствие и се покрива с безчестие.  Сластолюбецът се надсмива над славолюбеца и сребролюбеца: над първия - че заради празна слава, за да не падне някаква сянка на безчестие върху него, си отказва удоволствия и се изнурява с целомъдрие; а над сребролюбеца за това, че се измъчва с въздържание и се задоволява с малко, само и само да не харчи безполезни пари. Така всеки обзет от своя демон, безпощадно осъжда другите, без да обръща внимание на своята страст, за да бъде осъден на още по-голяма мъка поради две причини - за това, че се отдава на страстта си, и за това, че осъжда другите, когато сам е виновен в същото.

          И така, нека се помолим на Христа Господа - нашата единствена надежда, да ни избави от тези три язви и да освети сетивата ни, та като слушаме божествените слова, да се научим да гледаме безстрастно на нещата; и като се събираме заедно, да беседваме повече за това, което води към покаяние и съкрушение, а не към охулване и осъждане на другите. Защото, ако не се изцелим от тези душевни болести, напразна е нашата вяра, напразни са благочестието, постът, молитвата и милостинята. Всичко това е за здравето на нашата душа. Ако пък душата ни остава нездрава, за какво ни е всичко? И каква вяра имаме в Христа?  Защото, ако някой подобаващо вярва в Христа, той има в себе си вечен живот, който е благодатта на нашия Господ Иисус Христос. И ако вярва в Христа, а няма в себе си живот, напразна и безполезна е вярата му. Нека такъв се потруди да придобие вечния живот, тоест божетвената благодат, за да проличи, че истински вярва в Христа. Който няма Христовата благодат, като неверен, е от частта на дявола, защото не е от дяла на Христа. Защото както вечния живот, тоест божествената благодат, се познава по вярата, така и вярата се познава по приемането му. Да се сподобим и ние да получим този живот още тук, за да бъдем причастни на него и там во веки веков с благодатта на нашия Господ Иисус Христос, в Когото вярваме.  Амин.

1.  От гр. - вдишва отново, както се поема въздух.