Кръщение Господне

         След връщането Си от Египет нашия Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесет годишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сана на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години.
Поради и това Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като "велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата" (Евр. 4:14), дотогава, докато не достигнал определената възраст. В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си баща, Иосиф дърводелеца (вж. Лук. 3:23), и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа; а после, когато Иосиф умрял, Сам продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А когато вече се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, "биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята" (Лук. 3:2) - слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия на света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духа и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух СВетий" (Иоан. 1:33).
          И така Иоан, покорявяйки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Иордан, като проповядвал "покайно кръщение за опрощаване на греховете" (Лук. 3:3), защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаиа: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог" (Ис. 40:3; срв. Лук. 3:4). И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и "всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си" (Марк. 1:5). Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Иордан при Иоан, за да се кръсти от него (Мат. 3:13). Той пристигнал тъкмо по времето, когато възвещавал за Него на народа, говорейки: "след мене иде по-силния от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий" (Марк. 1:7, 8). След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти. Макар Той да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл до реката, за да очисти тях посредством кръщението. Той дошъл да се красти и заради това, за да освети естеството на водата; дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Иоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светий и чуе свише гласа на Бог-Отец, да бъде нелъжлив свидетел на Христа.
          "А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?"(Мат. 3:14) Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка (Лук. 1:44), поради което и сам поискал да бъде крастин от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: "Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда"(Мат. 3:15).
          Под "правда" светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: "доколкото Аз съм изпълнил всичките заповеди, които са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази." А Иоановото кръщение също било Божия заповед, както се вижда от думите на Иоан: "Оня, Който ме е прати да кръщавам с вода, ми рече" (Иоан. 1:33). А кой го е пратил? Очевидно - Сам Бог: "биде - казва в Евангелието - слово Божие към Иоана" (Лук. 3:2). И още затова се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната възраст - времето на пълното разгръщане на мъжките сили - човек се подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви грехове.  Поради и това Христос Господ забавял приемането на кръщението  до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.
          А след като приел кръщението, Господ веднага, без всякакво забавяне, излязъл от водата. Има предание, че свети Иоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповяда всичките си грехове. След това кръщавания излизал от водата. А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата "веднага"(Мат. 3:16).
          А когато Господ излизал от водата, Над Него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобна на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата възвестила за намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете. А във вид на гълъб  се явил Светият Дух затова, защото тази птица е чиста, обича хората, кротка е, незлоблива и не търпи нищо смрадно. Така и Светият Дух е източник на чистотата, Дълбина на човеколюбието, Учител на кротостта и Устроител на мира; на при това, Той всякога се отстранява от човека, който се валя в смрадната тиня на греховете. А когато Светият Дух, във вид на гълъб, слизал от небето върху Христа Иисуса, тогава се чул глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син,  в Когото е Моето благоволение"(Мат. 3:17).  На Него подобава слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.