За разсеяния и за внимателния живот

св. Игнатий Брянчанинов

          Синовете на света считат разсеяността за невинна, а светите Отци я считат за начало на всички злини(1).
Човекът, предаден на разсеяността, има много леко, най-повърхностно понятие за всички предмети, дори и за най-важните.
Разсеяният обикновено е непостоянен: сърдечните му усещания са лишени от дълбочина и сила и поради това са неустойчиви и краткотрайни.

Както малката пеперудка прелита от цвят на цвят, така и разсеяният човек преминава от едно земно удоволствие към друго, от една суетна грижа към друга.
Разсеяният е чужд на любовта към ближния: равнодушно гледа към бедствието на хората и с лекота поставя върху тях трудни за носене товари.

Скърбите въздействат силно на разсеяния именно поради това, че той не ги очаква. Той очаква само радости.
Ако скръбта е силна, но бързопреходна, разсеяният скоро забравя в шума на развлеченията. Дълговременната скръб го съкрушава.
Разсеяността сама наказва предадените на нея: с времето всичко му става скучно - и той, като непридобил никакви сериозни познания и впечатления се предава на мъчително, безкрайно униние.

Разсеяността, толкова вредна въобще, е особено вредна в Божието дело, в делото на спасението, изискващо постоянна и напрегната бдителност и внимание.
Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат. 26:41) - казва Спасителят на учениците Си.

На всички казвам: бъдете будни! (Марк. 13:37) - възвестил Той на цялото християнство следователно - и на съвременното.
Водещият разсеян живот с живота си противоречи пряко на заповедта на Господ Иисус Христос.

Всички светии усърдно са избягвали разсеяността. Непрестанно или най-малкото по възможност често те са се съсредоточавали в себе си, внимавайки в движенията на ума и сърцето и насочвайки ги според завещанието на Евангелието.

Навикът да внимаваме върху себе си ни предпазва и сред заобикалящото ни от всички страни шумящо развлечение. Внимателният пребивава в уединение със себе си и сред многолюдието.

След като узнал от опит ползата от вниманието и вредата от разсеяността, един велик Отец е казал: "Без усилена бдителност над себе си е невъзможно човек да успее в която и да е добродетел"(2).

Безразсъдно е да прекарваме краткия земен живот, даден ни за подготовка за вечността, само в земни занимания, задоволяване с дребнави, безбройни, незадоволими прищевки и пожелания, лекомислено притичвайки от едно чувствено удоволствие към друго, забравяйки или спомняйки си рядко и повърхностно за неминуемата, величествена и заедно с това страшна вечност.

Очевидно, Божиите дела трябва да бъдат изучавани и разглеждани с най-голямо благоговение и внимание; по друг начин човек не може  нито да ги разгледа, нито да ги познае.

Великото Божия дело - сътворяването на човека, и после, след падението му, обновяването чрез изкуплението - трябва да бъде подробно известно на всеки християнин; без това познание той не може да знае и за изпълнява задълженията на християнин. Познанието за великото Божие дело не може да бъде придобито при наличието на разсеяност!

Христовите заповеди са дадени не само за външния човек, но най-вече за вътрешния: те обхващат всички помисли и чувства на човека, всички най-фини негови движения. Невъзможно е тези заповеди да се спазват без постоянна бдителност и дълбоко внимание. Бдителността и вниманието са невъзможни при разсеян живот.

Грехът и служещият си с греха дявол тънко се промъкват в ума и сърцето. Човек трябва постоянно да бъде на стража против невидимите си врагове. Как ще бъде на тази стража, когато е предаден на разсеяност?

Разсеяният е подобен на къща без врати и ключалки. Никакво съкровище не може да бъде запазено в такава къща; тя е отворена за крадци, разбойници и блудници.

Разсеяният живот, изпълнен с житейски грижи, придава на човека дебелост, наравно с преяждането и пиянството (Лук. 21:34). Такъв човек е прилепен към земята, зает е само с временното и суетното; служението на Бога става за разсеяния нещо странично; самата мисъл за това служение за него е дива, пълна с мрак, непоносимо тягостна.

Внимателният живот отслабва действието на телесните сетива върху човека и изостря, укрепва и формира действието на душевните. Разсеяността, обратно, приспива действието на душевните чувства: тя се храни от непрекъснатото действие на телесните чувства.

Напразно разсеяните приписват невинност на разсеяния живот! С това те изобличават злокачествеността на обзелия ги недъг. Недъгът им е толкова голям, така притъпява чувствата на душата, че душата, страдаща от него, дори не усеща бедственото си състояние.

Желаещите да се научат на внимание трябва да си забранят всички празни занимания.
Изпълняването на частните и обществените задължения не влиза в състава на разсеяността: разсеяността винаги е съединена с безделие или с такива празни занимания, които безпогрешно могат да бъдат причислени към безделието.

Полезното занимание, в частност - служебното занимание, свързано с отговорност, не пречи на запазването на вниманието към себе си - то води до такова внимание. Още повече водят до внимание манастирските послушания, когато се изпълняват по необходимия начин. Дейността е необходим път към бдителността над себе си и този път се предписва от светите Отци за всички, които искат да се научат на внимание към себе си.

Вниманието към себе си в дълбоко уединение донася скъпоценни духовни плодове; но на него са способни само мъже в духовно пълнолетие, преуспели в подвига на благочестието, научили се първо на внимание в деятелния живот.

При деятелен живот хората помагат на човека да придобие внимание, напомняйки му за нарушенията на вниманието. Подчинеността е най-доброто средство човек да се приучи към внимание: никой не ще научи човека да внимава върху себе си така, както неговият строг и благоразумен началник.

При служебните си занимания, ако са сред хора, не си позволявай да убиваш времето в празнословие и глупави шеги; при кабинетни занимания си забрани мечтателност: съвестта ти скоро ще се изостри, ще започне да ти посочва всяко отклоняване към разсеяност като нарушение на евангелския Закон, дори като нарушаване на благоразумието. Амин.


1.  Азбучен патерик и Достопаметни сказания, за Пимен Велики, гл.43.
2.  Азбучен патерик и Достопаметни сказания, за авва Агатон, гл. 39.