Душеполезно слово

  св. Ефрем Сирин

                                                              118
          Не губи цялото време на своя живот в грижа за тялото си, но когато тялото е гладно и търси храна, помисли, че и душата има нужда от свойствена за нея храна, и умира, както и тялото, ако не приеме телесна храна, защото човекът е двусъставен, състои се от душа и тяло. Затова Иисус е казъл:  ти си управител на дома, давай на душата, което е присъщо на нея, не храни само тялото, но и душата не оставяй лишена и гладна.
За такава душа говори апостолът: която се храни обилно, приживе е умряла (1 Тим. 5:6 - слав.). И така, не допускай душата ти да умре от глад, но я храни с псалми от словото Божие, с пение и духовни песни, с четене на Свещеното Писание, с пост и бдения, със сълзи и милостиня, с надежда и мисли за бъдещите, вечни и нетленни блага. Всичко това и подобно на него е храна и живот за душата, затова и великият пророк е казал:да бъдат сълзите ми... хляб за мене денем и нощем (Пс. 41:4).О, Блажена Давидова душа, вместилище на Светия Дух! Всеки ден и всяка нощ пророк Давид е проливал сълзи, а ние, виновните в хиляди лоши дела, не искаме и един час да бъдем в съкрушение, и да се покаем. О, каква радост е на небето, когато грешния човек пролива сълзи на земята, отхвърля лошия навик, и като възневиди греха каже: Мразя лъжата и се гнуся от нея (Пс. 118:163), и удържам нозете си от всеки лош път (Пс. 118:101)!
          Не постъпвай необмислено, за да не станеш ненавистен за всички, не допускай в себе си високомерие, не давай никога покой на плътта си, за да не стане тя бреме за душата ти, не се увличай с пристрастие към хула, не заграждай себе си от покаянието с отчаяние. Гледай да не би отчаяният начин на действие да не те отмъкне от небето. Твоето самохвалство да не изказва тайните ти дела, твоето злоречие да не унижава някого, неразумието ти да не заслепява разума, глупостта да не омрачава твоето благоразумие, безумието да не властва над твоя ум, неразсъдителността да не изневери на разсъдъка ти, или нещо друго забранено да не влиза в твоето сърце скришно от ума, и да не те отведе като пленник от Небесното Царство. Напротив, бъди трезвен, както е писано размишлава(й) денем и нощем върху Божиите заповеди (Пс. 1:2),за да не намериш ума си някога празен от това поучение, и да не посее в него своите плевели бедния и окаян враг, далечен на всяка любов, защото провежда дните си в суетни мечти.
          Кой няма да плаче за човека, отделил се от Бога? Казвам ви, братя, че нямащият в себе си Божията любов е враг Божии, защото не лъже Казващият: Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец (1 Иоан. 3:15). Този, в когото няма любов, е приятел на дявола, съсъд на високомерието, събеседник на клеветниците, деятел на гордостта, с една дума, той е оръдие на дявола. Беден и окаян е този, който не е придобил търпение, защото той се колебае с вятъра, не търпи обиди, малодушен е в скърбите, в подчинението роптае, в послушанието е прекословен, в молитвите е ленив, в отговорите е бърз, в препирните силен. Този, който няма търпение, понася много загуби, той няма възможност да се присъедини към добродетелите, а напротив, противи се на достойния за одобрение и завижда на преуспяващия. Блажен е човекът, който трудно се предава на гняв или изпада в раздразнение. У когото няма дух на гневливост, той не огорчава Светия Дух, такъв всички го прославяме, възхвалява се от ангелите, на Христа е скъп, у него и тялото, и душата са винаги здрави. А този, над когото властва духът на гневливостта, често се сърди от нищо. И наистина беден и окаян е този, който не се владее в подобни случаи. Гневливият убива своята душа. Както от всички блага и добродетели по-голяма е любовта, така от всеки грях най-тежка е ненавистта към брата си. Който ненавижда своя брат, пребивава в смъртта. Който лишава наемника от награда и който ненавижда своя брат, ще бъде тежко осъден заедно с убийците.
          Когато сгрешиш, не чакай обвинение от друг, но преди да бъдеш разобличен и набеден, сам себе си обвини в направеното, пристъпи към изповед и не се срамувай. Когато постъпваше срамно, ти не се срамуваше, сега ли ще се срамуваш от думите, които те оправдават? Говори тук, за да не говориш против волята си там. Изповедта на греховете служи за премахване на прегрешенията. Бог иска да чуе от нас нашите грехове не защото не ги знае, а напротив, защото Нему е угодно ние, чрез изповедта, да осъзнаем своето грехопадение. Бог не изисква от нас нещо тежко и трудно, а иска съкрушение на сърцето, умиление в помислите, признание на грехопадението, неуморно и настойчиво припадане към Бога, и накрая, след изповедта, като сме търсили за себе си прошка, да се пазим от това, в което сме съгрешили. И така, колко по-добре е да плачем и да скърбим тук в продължение на този кратък и временен живот, отколкото,  като се предаваме тук на смях, да отидем там на мъчение, което ще продължи вечно?  Но ти се срамуваш и се червиш, когато трябва да кажеш своите грехове? По-добре се срамувай да грешиш, отколкото да се изповядваш. Помисли: ако изповедта не бъде пренесена тук, то всичко ще бъде изповядано там пред цялата вселена. Къде ще са по-големи мъките? Къде ще е по-голям срамът? На дела сме дръзки и безсрамни, а когато трябва да се изповядваме, тогава се срамуваме и се бавим. Ако ще изповядвате своите грехове, в това няма срам, напротив в това е истината и добродетелите. А ако в това нямаше истина и добродетел, то изповедта не би имала за себе си награда. Чуй какво е казано: Кажи своите грехове преди, да се оправдаеш (Ис. 43:26 - слав.). Повелява се да се изповядаш не за това, да бъдеш наказан, а за да бъдеш опростен.
          И така, да изпитаме строго не само своите дела, но и думите и помислите си, и строго да следим как е изминал всеки наш ден, какъв грях е направен в продължение на този ден, колко дни са проживени лошо и какво движение или мисъл ни е подтикнало към недобро дело. И да се постараем според мярката на своите грехове да покажем и покаяние. Да наложим наказание на съвестта и да я изложим на силно укоряване, та след като станем от греха, страхувайки се от мъките на предишните рани, да не се осмеляваме отново да паднем в тази бездна. Записвай в съвестта си и отбелязвай в нея своите ежедневни грехове, и нека тази написана книга всеки ден да бъде разтворена пред тебе, преценявайки в самия себе си какво добро или лошо си направил. Припомняй си огнената река, незаспиващия червей и горчивия ад, та поради страх от мъките, да се умножава в тебе доброто и да се унищожава лукавото. Да плачем предварително, за де не скърцаме със зъби и да не плачем вечно. На Бог се благоугажда с тази жертва. Човек, оросяван с такива сълзи, принася плод, с тези сълзи се умива прахта, с тези сълзи се угасява огъня, просветява се тъмнината, развързват се оковите, обръщат се заблудилите се, спасяват се всички и се прославя Бог. С тези сълзи Петър е умил сквернотата, която го сполетяла, защото като излезе вън, плака горко (Мат. 26:75).