Св. Макарий Египетски - Беседа

      Много внимание и разсъждение са ни нужни при изпитването на истинските християни и на това, кой е истински християнин
                                                  38
          Мнозина, наглед праведни, се смятат за християни; но работа на изкусни и опитни хора е да изпитват наистина ли те имат върху себе си печата и образа на Царя, не е ли поставен измамен печат върху художническото дело, заради което художниците или се удивляват, или негодуват? Ако пък няма хора изкусни, не е възможно да се изпитат измамниците, защото и те носят образа на монаси или християни.
Защото и лъжеапостоли са страдали за Христа и са благовестели царството небесно; и затова апостолът казва: Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници (2 Кор. 11:23), за да покаже, че е пострадал повече от тях.
          2. Злато се добива лесно, но бисер и скъпоценни камъни, годни за царския венец, се намират рядко и често много от тях се оказват негодни за него. Така и християните, назидаващи душите на други за Христовия венец, рядко виждат тези души да стават съобщници на светиите. Слава на Този, Който толкова е възлюбил душата, че е пострадал за нея и я е възкресил от мъртвите! Но както на Мойсеевото лице лежало покривало, за да не го гледа народът, така и днес върху твоето сърце има покривало, за да не бъде видима славата Божия. А когато то бъде свалено, Бог ще се яви и ще се открие на християните, които наистина Го обичат и търсят, както Сам казва: ще му се явя и жилище у него ще направя (Иоан. 14:21, 23).
          3. Нека да се постараем да дойдем при истинния Христос, за да приемем обещанието и новия завет, който Господ е обновил, като с кръст и смърт съкрушил портите адови, извел верните души, подал им Утешителя и ги въвел в Своето царство. И ние ще царуваме с Него в Иерусалим, Неговия град, в небесната Църква, в лика на светите ангели. А онези от братята, които дълго са се упражнявали и са понасяли изкушения, могат да помагат на неопитните и да им състрадават.
          4. Някои, като оградят себе си и при силното действие на Божията благодат в тях, намират своите членове за осветени и смятат за себе си, че в християнството похотта вече няма място, но се придобива ум, целомъдрен и чист, и вътрешният човек се рее в божественото и небесното. Затова такъв човек мисли, че несъмнено е достигнал съвършената мяра; и когато смята, че е встъпил в безопасния пристан, срещу него се издигат вълни и той пак се вижда насред морето, отнесен там, където са само вода и небе и сигурна смърт. Така влезлия в нас грях поражда всякаква зла похот. Но когато подобни хора отново се сподобият с някаква благодат и, така да се каже, от цялата морска бездна приемат малка капка, намират в това ежечасно и ежедневно извършващо се чудо; затова човек, който се е подложил на такова необикновено, ново и Божествено действие, се диви и изумява колко се е излъгал. Накрая, благодатта, като божествена и небесна, го просвещава, ръководи, умирява и всичко устройва за благо; затова царе и владетели, мъдреци и сановници по сравнение с него се смятат за малки и низки. А след време настъпва час, когато нещата се променят и такъв човек наистина мисли за себе си , че е най-грешен сред хората. И понякога се вижда като велик и необикновен цар или могъщ приятел на царя; и в друг миг отново се вижда немощен и нищ. Накрая умът идва в крайно затруднение, защото веднъж става така, а друг път - иначе; защото ненавистникът на доброто, сатаната, внушавана преуспяващите в добродетелта лукавото и се старае да ги разврати. Така става това.
          5. Но ти не се покорявай и върши правдата, осъществяваща се във вътрешния човек, където е поставен Христовият олтар заедно с чистото светилище, та свидетелството на твоята съвест да се похвали с Христовия кръст, който очиства съвестта ти от мъртвите дела, и с духа си ще послужиш на Бога, ще узнаеш на Кого да се покланяш, според казаното: ние се кланяме на това, което знаем (Иоан. 4:22). Довери се на Бог, Който те води, и душата ти нека встъпи в общение с Него като невеста с жениха. Защото е речено: тази тайна е велика;но аз говоря за Христа и за църквата (Еф. 5:32) и за непорочната душа. На Господа слава во веки! Амин.