Към причастяващите се с Божествените Тайни. Кой се причастява недостойно

  св. Симеон Нови Богослов

                                                        Слово 33
          Ако някой благороден и богат човек остави утъпкания и обичаен път, отклони се към пустинна и трудно проходима местност и падне в ръцете на разбойници, а те го хванат, свалят хубавите му дрехи и го облекат в дрипа, пропита с кръв и всякакви нечистотии, а после го оставят при себе си и го накарат заедно с тях да преяжда, да се напива и като тях да се занимава с разбойничество;
и той намира удоволствие в обилното ядене, пиене и нечисти дела, а с времето, като навикне на разбойническите нрави, остане завинаги при тях и забрави рода си, предишния си благороден и честен живот, защото в него напълно е охладняла любовта, която е имал към честните и благочестиви нрави и обичаи; по същия начин и още по-лошо страда и християнинът, ако остави пътя, по който подобава да вървят християните, и се отклонява по кръстопътя на дявола, тоест, когато оставя честния и трудолюбив живот, вместо да живее със своето  и да се задоволява с малкото, възлюби живота в светски утехи и за целта започна да употребява неправда, обида, грабителство, а после стигна и до нечисти и срамни блудни дела. Не е ли очевидно, че такъв е паднал в ръцете на демоните и те са го лишили от благодатта на своето кръщение?
          Явен признак за оголеността му от благодатта на светото кръщение е неговото собствено признание, че по никой начин не може да пресече и да отсече своята срамна похотливост и да се въздържи от удовлетворяването но нейните срамни дела. Колко такива нещастни има и тяхното още по-голямо нещастие е,  че неосъзнават и не чувстват своето бедствено положение! А междувременно виждаме, че някои от тях  стигат до такова безумие, че дръзват да се причастяват с пречистото тяло и безценната кръв на Христа. Какво безсрамие и самозабравяне! Горко на причастяващия се, защото, когато се причастява след срамни дела, неочистени с покаяние и епитимии, той все повече и повече пада във властта на дявола и накрая изцяло бива завладян от него; и Бог окончателно го изоставя заради неговата сквернота и нечистота и най-вече заради безсрамието  и дързостта му, както пише светото Евангелие за Иуда: щом той се причастил с подадения му от Христа Господа хляб, тази божествена вечеря, подир залъка, сатаната влезе в него (Иоан. 13:27). Горко на свещеник, причастяващ такъв човек, защото удостоява с причастие и подава пречистото тяло и честната кръв на Христа Спасителя на недостойния дори да пристъпи прага на Божия храм, с който на всеки християнин е забранено да вкусва дори обикновена храна, по законоположеното от свети апостол Павел:  ако някой, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете (1 Кор. 5:11). Виждаш ли, че той наистина дори не е брат за християните, а само се нарича така?
          Онзи, който подава тайните на такъв,справедливо се подлага на осъждане и заради това, че по този начин прави човека, грешащ поради отклоняване от правия помисъл и лекомислена небрежност, изцяло враг на Бога. Свещеникът или духовният отец не бива да му подава тайните, а трябва с кротки и умилителни думи да го подтикне към покаяние, като му напомни за страшните мъки на ада, които грешниците непременно ще изпитат; трябва да го вразуми и да го води като слепец, да поскърби за него като за неразумен и пострадал от дяволското насилие и изкушение, и да се помоли Господ да отвори слуха и душата му и да му помогне поне малко да се осъзнае, да познае нечестието си и чрез покаяние да се завърне сред верните, защото такъв човек е неверен нечестивец. Ако той имаше благоговение и вяра в Христа и изповядваше със сърцето си, че Той е Бог, Който не обича беззаконие, при Който злият няма да се настани и нечестивите няма да пребъдват пред очите Му (Пс. 5:5, 6); би се побоял и въздържал с такова лекомислие да се причастява с Неговите пречисти тайни, за да не бъде заради това невидимо поразен от ангелския меч.
          В света има мнозина, които от срам пред човеците и за де не се разкрие, че са недостойни, дръзват да пристъпват към пречистите тайни, макар да съзнават недостойнството си; и ако някой започне да ги удържа от тази дързост, се гневят и му се карат като на досадник, но не се осъзнават, не се засрамват и не признават злоумието си, а по всякакъв начин са противят на възпиращите ги и на всяка цена искат да се причастят, или по-добре да кажем - искат да се хвърлят в крайна пагуба, в безнадежност и отхвърляне от Бога. Те би следвало да послушат човека, който им забранява недостойното причастяване, и да му благодарят, задето ги избавя от най-голямата беда, по-голяма от която няма и никога не е имало, защото недостойно причастяващите се са виновни за кръвта на Христа Господа, тоест ще бъдат осъдени заедно с Иуда и разпналите Господа. А какво може да бъде по-лошо и по-тежко от това - да бъдем осъдени със същата присъда, както разпналите Господа?
          Би трябвало заради такъв грешник всички братя да се съберат заедно и със сълзи да молят Бог да го предаде на сатаната за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа, както казва божествения Павел (1 Кор. 5:5). Да бъде предаден грешникът на сатаната за омаломощаване на плътта между другото означава и това - да бъде наказан с различни телесни недъзи, страдания, рани и неизлечими болести, за да придобие целомъдрие, да се осъзнае и да се разкае, макар и неохотно, принуден от страданията на тялото; и това, което не е искал да извърши в здраве, да направи поради болестите и мъките на плътта. Защото, когато душата съгреши, Бог наказва тялото, за да се осъзнае, за да се покае и да се спаси душата. Когато след покаяние и изправяне такъв човек се причасти със светите тайни, тогава светинята на божественото причастие ще яви в него голяма сила и власт, ще съкруши греха и ще очисти душата му от склонностите и пожеланията, които има към греха. Защото, както е невъзможно огън и вода да се намират едновременно в един и същи съд, така не може у един и същи християнин да пребивава и пречистото Христово тяло, и мерзостта на греха.
          Ако онзи, който обича греха и недостойно се причастява с пречистите тайни на тялото и кръвта на Спасителя, не се подложи веднага на вразумяващи мъчения, по никакъв начин няма да избегне вечните мъчения там, където е незаспиващия червей и неугасимият огън. И ако той не се страхува от вечния пламък и нетърпимите мъки заедно с дявола во веки веков, нека да се причастява без страх. Но ако се бои, за него е по-добре за известно време да се въздържа от причастие, да се покае, да поплаче пред Бога, да се потруди според силите си да измени своята воля и да пресече злия греховен навик, и тогава вече да се причасти без опасност за душата си;  и от него ще избяга сатаната, който, докато е живеел в него, насилствено го е тласкал към разпътство и всякаква нечистота. Защото, който обича срамните и неподобаващи дела, не ги обича сам по себе си, а поради действието на сатаната, който в началото прелъстява, като приотваря пред него вратата на сладострастното пожелание, за да подаде само главата си, тоест да положи началото на греха; но после, лека по лека, с укрепването на греховния навик, той целият влиза в него, завладява всички сили на душата, почива в сърцето му като на одър и с действието си запалва у него любов към срамни дела, за да им се предава с наслаждение, подобно на бесноватите, които нерядко с удоволствие и наслада ядат нечистотиите си. Това трябва да помни онзи, който по голямото Божие човеколюбие чрез действието на Божието посещение получава известен отдих от сатанинските влечения към греха, за да дойде на себе си и да прибегне към Христа, Който единствен има сила и да прогони демоните, и да изцели всякаква душевна и телесна болест.
          Трябва да знаем, че има пет групи хора, на които светите отци запрещават да пристъпват към светото причастие:
          първата са оглашените, защото още не са кръстени.
          втората са кръстените, но обикналите срамните и неправидни дела, като отстъпници от светия живот, заради който са кръстени, а такива са: блудниците, убийците, лихварите,похитителите, оскърбителите, горделивците, завистниците, злопаметните, и те всички не чувстват, че са врагове на Бога и се намират в бедствено положение, и затова не се съкрушават, и не плачат за греховете си и не се каят.
          третата група са бесноватите, ако хулят и ругаят това божествено тайнство.
          четвъртата - онези, които са се осъзнали и са се разкаяли, прекратили са греховните си дела и са се изповядали, но имат наложена епитимия за известно време да бъдат вън от църквата.
          петата - онези, чийто плод на покаянието още не е узрял, тоест те още не са достигнали до решимостта да посветят на Бога целия си живот и занапред да живеят в Христа чисто и безукорно.
          Тези пет групи очевидно са недостойни за светото причастие. Достоен да се причасти с тайните е онзи, който е чист и непричастен към греховете, за които говорихме. Но когато някой от достойните, бидейки човек, се оскверни с някаква нечистота, тогава, разбира се, и той ще се причасти недостойно, ако не умие с покаяние сквернотата си. Така недостоен да вкуси и пие е и онзи, който, макар и достоен, не е пристъпил достойно към светите тайни. А ние нека бъдем достойни и достойно да приемаме пречистите тайни на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава в безконечните векове. Амин.