св. Ефрем Сирин
41
Всякакъв род наслади са разпръснати сред цялото човечество, та човек непрестанно да се бори в ума си. Един се услажда от безпорядъчния живот, но се отвращава от блуда. А друг е отдаден на надменност, но бяга от кражбата. Един е поробен от сребролюбието, но пренебрегва изисканите дрехи, а угажда на стомаха си. Друг обича виното, но ненавижда гордостта. Един се въздържа от прелюбодеяние, но в душата му е затаена насмешка. Друг е злоречив , но бяга от красивите и скъпи дрехи.
Един е по-високо от едно грехопадение, но изцяло е потънал в друго.Друг е безупречен в едно, но напълно е затънал в друго. Един се е избавил от една мрежа, но е погребан в друга нечистота, защото големината на греховете е необятна, но се достига в кратко време; силата на всеки голям грях се познава и от малко вкусване.
Когато врагът иска да завърже човека с пожелания, го завързва с тези, от които човек се услажда, та услаждайки се от веригите, да не пожелае някога да се развърже; защото връзващия ни е хитър, добре знае с какво и как да ни върже. Ако насила върже някого с вериги, умът веднага ще разкъса веригите и бързо ще побегне надалеч. Затова връзва всеки с това, от което той се услажда и изпитва удоволствие: защото във властта на ума ни е да свалим от себе си тези вериги. А сега, завързани, ние се радваме на това; и уловени, се хвалим с това; защото завързаният от завистта, понеже не е завързан от прелюбодеянието, счита, че не вързан с нищо; И свързаният от клеветничеството, понеже не свързан с кражбата, си мисли, че никога не е бил вързван. Всеки не знае веригите си и не познава мрежите, поставени пред него. Такива хора страдат от незнанието на опилите се. Вързаният, като упоен, не знае, че е вързан. От виното забравя за веригите и в упойването не вижда мрежите около себе си.
А на Човеколюбеца Владика е угодно, сякаш нарочно, на всички да бъде възлагано различно иго; Защото Той всекиму е определил бреме, съразмерно със собствените му сили. Затова и тогава, когато се приготвяла скинията на евреите, Той повелил и на богатите, и на бедните да вземат участие в спасителното дело, та всеки да принесе плод според силите си. Ако някой е донасял злато, а друг е донасял бисер и други скъпоценни камъни, то бедния е донасял косми, а друг - обработени кожи. Богатата давала коприна, а вдовицата - боядисана вълна. Така богатите и бедните доставили всичко нужно за скинията и украсена от всички, тя всички украсила. Защото Господ от богатите и бедните приел обетите на всеки, желаейки да покаже, че както за устройването на скинията е приел принесеното от всеки според силите му, така справедливо ще приеме обетите на всеки, съобразно със собствените му дела. И така, на Владиката е угодно чрез различни средства да ни ръководи към спасение; защото врагът също чрез различни предлози хитро и коварно се опитва да ни предаде на смърт. И както разбойникът за една дума на изповедничество станал гражданин на рая, така другият, погивайки заради една хулна дума, става виновен за геената.
Мариам биде обрината с проказа като със сняг (Числ. 12:10), бидейки осъдена за една злоречива дума. И ако пророчицата Мариам понесла наказание за злословието си, то какъв род наказание ще постигне употребяващите безразборно хулни думи, когато и правдата на Мария, казала това, което било истина, не била одобрена само задето се изразила злоречиво. Дори и някой справедливо да употреби злоречието, то правдата му е изпълнена с неправда. Или изобличи справедливо, или не злослови тайно; или открито произнесе присъда, или не замисляй коварни кроежи в тайно. Защото правдата се унищожава, когато към нея се примесва низко коварство, така както не се уважава светинята, ако с нея се съедини нечистота, унищожава се непорочността, ако до нея се докосне похотливост; унищожава се и вярата, ако почне да дава ухо на предсказанията; унищожава се благотворителността, ако почувства гордост; унищожава се единомислието, ако в него се появи насмешливост; унищожава се постът, ако при него има място за осъждането на другите; унищожава се любовта, ако е потъмнена от ревност.
Вниквай в естествените неща и от тях се учи на предлаганото в Писанието. Красотата на истината става безобразна, когато прикрива със себе си порочността. Храната става убийствена, ако в нея е скрита отрова. При нас чистото месо става нечисто веднага щом се оскверни с идолски жертви. Затова е необходимо от видимото да разбираме и невидимото. Чрез образа на Мариам Писанието ни е преподало урок на истината. Тялото й по видим начин станало прокажено, защото тя невидимо съгрешила с цялата си душа. От видимата вреда узнала вредата, която претърпяла незабелязано. Отвратителната проказа я научила колко лошо и ненавистно е злоречието и видимото тяло станало огледало на затворената в него невидима душа. Чрез разтлението на тялото е получила познание как се разтлева сърцето, което обича злословието, и по външния човек разбрала вътрешния човек. Както тя се отдръпнала от нея, та от собствения си пример да се научи на любов. Да се поучим и ние чрез нея на единомислие и да познаем, че както на нея й е било неприятно да гледа промененото си тяло, така и Бог негодува срещу раздора на човек със собствения му брат. И затова човешкото тяло се променя от различни страдания. Членовете му стават враждебни помежду си, защото самият човек е в противоборство с приятелите си; а това противопоставяне го учи да придобива единомислие и мир с ближните. В стана настъпил голям смут. Мария изведнъж се оказала покрита с проказа веднага щом изострила език срещу кроткия, който се молел за нея; праведния отмъстител поискал от пророчицата отчет за злоречието; защото праведния не се услажда от злоречието, в което обичат да прекарват времето си неразумните хора.
Мойсей, след като извършил множество знамения и чудеса, само за това, че езикът му мъничко се подхлъзнал, не влязъл в Обетованата земя. Голямото и страшно море не било в състояние да постави преграда на пътя му, но краткото неправедно слово станало за него стена, която не му позволила да премине. Ако една дума лишила Мойсей, който станал Бог, от Обетованата земя, то толкова повече ще ни лиши от царството изострения ни зъл език.
Свещен огън подпалил праведните иереи, които се намирали в светинята, защото, бидейки свети в делата, те се осквернили с думи. Ако такива мъже са претърпели подобни наказания, защо нашия език пренебрегва това? Затова, да престанем да злословим братята си. Земята, която не докоснала скверните и нечистите, погълнала злоезичните. Морето погълнало египтяните, а земята - неотстъпчивите. По време на глад военачалникът казал една дума и заради тази дума приел достойно смъртно наказание, стъпкан при портите от народа (4 Цар. 7:2, 17). Този толкова мигновен съд да ти послужи като потвърждение за бъдещия съд, по словото на Спасителя, Който е рекъл, че за всяка празна дума човек ще понесе наказание (Мат. 12:36).
И тъй, под различни предлози бедният ни род са намира във властта на врага. Един се намира там като длъжник, а друг е завлечен като поръчител. Защото самата природа ни учи, че един загива заради друг и сам, без да бъде длъжен с нищо, затъва не по-малко от длъжника. И това служи като указание за дълга на праведните и на неправедните. По собствените си дела праведния е невинен, но се оказва виновен в чуждите дела. Например в присъствието на праведен човек четат истински разказ и ако някой се засмее и започне да опровергава, и на праведния му бъде угодно да помълчи, то мълчанието му го прави подлежащ на отговорност за злоречието; защото, като е изслушал лошо казаното и като е оставил това без забележка, със самото това е засвидетелствал, че казаното е добро. Не те ли уверява в това властта на силните велможи. Ако се случи на някого дори и справедливо да се изкаже лошо за царя, направил някаква грешка, то предстоящите не ще изтърпят и да чуят това, което се говори против царя. А ако на някого би му стигнало търпение да спре и да изслуша, то еднакво наказание се полага и на двамата: и единият се предава на смърт поради вина на езика, а другият - поради вина на слуха. Крадецът разказва нещо за някого и ти накланяш към него ухото си; тогава вътрешността на слуха ти ще приеме в себе си смъртта, която той изнася чрез устата си. Приемайки горчивата закваска на лъжата, ти си й позволил да вкисне в самия тебе. Когато змията говорила с Ева, как смъртта намерила вход в нея? Нали чрез слуха, чрез който обикновено влиза тази убийца? Защото лукавият може и мълчащия да предаде на смърт чрез друг говорещ, и за когото е невъзможно да умре от устата си, го убива чрез слуха, и невинния според делата си умъртвява чрез помисли.
Когато бесовете казали истината, Спасителят не им позволил да говорят. Защото на Истинния Му било благоугодно, хората да повярват в Него не чрез бесовете, но истинската проповед да бъде проповядвана от истински проповедници. Защо апостолите не могли да слушат, когато ги хвалел бисът? За това, да не би горчивата реч да попадне в чист слух. А ако светиите са бягали от дяволските похвали като от най-голяма вреда, кой ще възлюби злоречието? Приемащия върху себе си всякакви външни образи има обичай даже чрез истината да въвежда в заблуждение тези, които го слушат търпеливо. Ето защо Спасителят не приемал от бесовете думи, в които имало истина. От една влага се напояват и добрите, и лошите треви. Дъждът, който сам по себе си може би е полезен, съдейства за зловредността на тревите. Змията, изяждайки сладкото, веднага го превръща в отрова. А ако я прелее на някого, то горко на приелия. Така лъжата и от истината извлича най-смъртоносната отрова; защото в сладките й думи се крие непоносима горчивина. И така, пример за това да ти бъде змията, подсладила езика си с простодушните.
Да те увери в това разказваното за Иуда Искариотски - как той скрил своето лукавство в целувката на устата и в поздрава на мира, подготвил предателство спрямо Сърцеведеца - Владика. И ако лъжецът се оказал такъв пред Създателя, то какъв ще бъде той пред тебе, безразсъдни? Кой е по-гнусен от лъжеца? Може би само този, който охотно изслушва това, което казва лъжецът. Спасителят Самия Себе Си предал на смърт, но не предал слуха Си на гласа на лъжеца; отваряйки устата Си, Той приел оцет и жлъчка, но слухът Му не приел думи от скверния. Отдал лицето Си за целувка на предателя, но не дал отговор на измамника. И ти позволи на лъжеца да целуне лицето ти, но не му предавай слуха си. И ако му дадеш лицето си, то целувката ще му послужи за осъждане. А ако му предадеш слуха си, то вкусването на думите му ще те убие. Ще сториш по-добре, ако избегнеш помирисването и вкусването на отровата. От дима бягаш бързо, а лъжеца слушаш с удоволствие. Отдалечаваш се от зловонието, а седиш заедно със злоречивия.
Длъжен си по подобаващ начин да опазваш всеки член от вредното. Ако тялото ти е чисто от блуд, пази устата си от осъждане на другите. Устата не могат да прелюбодействат, но могат да лъжат и клеветят. ако един твой член е невинен, а друг е виновен, с осъждането на единия член ти целия подлежиш на осъждане. Вземи за пример воина, чието тяло е защитено от желязна броня. И с него се случва да бъде наранен, ако въоръжението му не е здраво. А ако през малките отвори на бронята острите стрели причиняват смърт на храбреца, то толкова по-скоро ще бъде причинена смърт през отворената врата на ухото. Защото вратата на ухото е толкова голяма, че през нея в света е влязла смъртта, която, поглъщайки всички поколения, остава ненаситна. Затова заключете ушите си с резета и ключалки, за да не влезе злоречието.
Не пренебрегвай осъждането като нещо дребно, от което не може да те постигне смърт. От примера на тези, които стават плячка на ловците, се научи да не пренебрегваш и най-малкото нещо. Защото се случва птица да бъде задържана в мрежа чрез неголям нокът и чрез края на нищо неструващия нокът се смирява и се преодолява силата на крилата; и макар че птицата напълно е извън мрежата, все пак цялата е уловена от нея. И божествения апостол е произнесъл една и съща присъда срещу убийците, злоречивите и невъздържаните, също както и срещу прелюбодейците (1 Кор. 6:9, 10). Защото никой от тези не може да наследи небесното царство и за всички тях той е определил равна участ по време на праведния съд - лишаване от небесното наследство.
А за да узнаеш, че такива са достойни за еднакво наказание с другите, виж за каква вина Ханаан е попаднал под вечна клетва. Не за това ли, че се е присмял на праведника? Защото е осъден не заради някакво лошо дело, а се подложил на страшна отговорност само заради един смях и заради дързостта на езика си понесъл горчива мъка. Чисти били помислите му, но устата го убила. Ако за малкия смях той е приел такова нещастие, кой не ще побегне със страх от шегите, чрез които е придобито проклятието? Защото праведникът, като лишил Ханаан от благословение, го предал на проклятие и в него живо изобразил съда, който ще постигне обичащите да се смеят. Ако дяволът ти внушава да се повеселиш и да се посмееш под предлог на любовта, то и Ханаан, веселейки се, се е посмял и е попаднал под клетва. Чуй премъдрия Соломон, който вика и те осведомява за вредата, скрита в смеха. Който се гаври с човека, казва той, раздразва Сътворилия го (Притч. 17:5 -слав.); защото присмехът над човека се обръща против Създателя. Ти равнодушно гледаш това, което ти се струва забавно, а не знаеш, какво измама се крие в него. Праведният Ной, като познал лукавството и като не открил това на непозналия го, решително го лишил от благословение, та ти, като разсъдителен, като узнаеш какво гнусно дело е присмехът, да престанеш да се присмиваш на брата си. Семей произнесъл проклятие, а апостолът произнесъл страшно слово срещу кълнящите. Да видим внимателно какво изгода са получили за себе си произнеслите проклятие. В какво грехопадение е паднал Семей? Той не се оказал прелюбодеец, не е хванат в кражба, но произнесъл проклятия, в които се виждала клевета. Чрез клеветата се открива и това, което е било; чрез нея се разгласява и това, което не е било. Когато раздразнителността бъде постигната от родилни болки, тогава се ражда всяка лукава дума. В състояние на точно такова раздразнение Семей злословил незлобливия цар; и обвинил за Сауловата смърт този, който многократно спасявал Саул от смърт. И тъй като въпреки истината произнесъл срещу него съд, правдивия съдия справедливо го осъдил: поставил му предел, който той не трябвало да престъпва. И той обещал да го спазва, но го престъпил, и обещанието се превърнало лъжа. По такъв начин чрез тази лъжа е доказана клеветата му срещу праведника, за да получи той справедливо наказание според делата си; и както самият той, изостряйки езика се подобно на меч, убил невинния, така и против него излязъл остър меч; и както в този век го постигнала гибел, така и за бъдещия му било запазено мъчение. Затова, кой ще се весели с клевети, та да понесе за тях двойно наказание.?
Апостолът предал невъздържаните и злоречивите на еднакво осъждане с убийците и прелюбодейците. Знай, че невъздържанието е изключило Исав от първородните. И ти чрез невъздържанието можеш да загубиш правата на първородството. Велик човек се унижава заради това, което не струва никакво уважение, търпи безчестие заради дреболия. Ако и ти изгубиш истината, ще бъдеш неразумен подобно на Исав. Изслушай станалото чудо, как думите са превъзмогнали делата и вярата е преодоляла правата на естеството и на раждането. Случайната дума похитила неотменното първородство и това, което принадлежало на Исав по естество, Иаков, като се постарал, усърдно постигнал с вяра. Вярата и клетвата единодушно доказали силата на раждането и духовно приели дадените по плът права на първородството. От което разсъблякла клетвата, това прела върху себе си вярата. Какво чудо последвало между разсъблечения и придобилия чрез търговията! Разсъблеченият понесъл това, без да го почувства,а облеклият се останал невинен. Как са съблечени от Исав неотменимите права на първородството! Как Иаков е приел върху себе си непозволените му одежди! Как тези юноши са встъпили в свръхестествена търговия. Търговията на тези юноши се изплъзва от нашето разбиране и не може да бъде обяснена по задоволителен начин. Кой ще се осмели да отговаря на въпроси неизказаното раждане на Единородния?
Кажи ми още как Иаков е съблякъл правата на първородство от Манасия и ги е възложил върху Ефрем, та първородството да стане за него паметник на славата. Така първородството е изпълнено с чудни указания и безбройни, превъзхождащи всичко тайни. В него се е изобразило кръщението, в него се е представила вярата, с него е предсказано девството. Иаков сам го купил за цена, а на Ефрем го дал даром. В това дело нито Манасия заслужава порицание, нито Ефрем е достоен за удивление, но чудна е безупречната власт на даващия. Затова кой ще се реши да се жалва срещу първородството на езичниците? Ако иудеите биха пожелали това, нека първо да се жалват задето първородството е отнето от Манасия. Но отнелият го от него не е сгрешил, за да покаже властта си. Господ отнел първородството им, за да прояви правдата Си; защото те съгрешили. Никой не може да обвини Иаков, че е отнел правата на първородството на несъгрешилия Манасия. А кой ще се осмели да обвинява Бога, че е отнел първородството на Господните убийци?
Ако клетвата се оказала толкова силна, че могла да превъзмогне първородството на Исав, защото, като се заклел веднъж и като не нарушил клетвата, претърпял такова голямо наказание, то на каква тъмнина ще бъде предаден този, който се кълне и нарушава клетвата? Ако Исав, търпейки обида, не пожелал да излъже, защото бил обещал с клетва, то как ти обръщаш в нищо обета си, който си дал заради твоето спасение? Ако Ирод е спазил обещанието, станало причина за гибелта му, то не отстъпвай от обета, който си дал заради вечния живот.
И както случайната дума имала силата да отнеме правата на първородството, дадени при раждането, така и случайното злословие може да причини същото, което може да причини и убийството. Езикът е достатъчен, за да нанесе не по-малка вреда от меча; нечистия помисъл може да има силата на прелюбодейство; скритата насмешка е коварна подобно на мрежа и недобрият съвет може да бъде по-лош от отрова за приемащите го. Ако Исав загуби първородството си, като го съблякъл от себе си чрез дума, то колко по-лесно е слаб човек да загуби целомъдрието си? Който, обличайки се в лъжа, нарушава истинността на обещанието и на думи се отрича от вярата, той става тъмнина, събличайки от себе си вярата, както и верният, който на думи приема вярата, се облича в нея. Придружаващата делото дума може да замени самото дело. Съветът може да се окаже също толкова лош, колкото и лукавата постъпка; недобрият поглед може да произведе лукаво действие; неразумната завист може да уязви не по-малко от стрела; клеветата може да изкопае бездни от погибел. Да бягаме от лошия помисъл.; защото помисълът ще бъде съден наравно с постъпката. Да пристъпим към добрия помисъл, който получава награда от Изпитващия сърдечните тайни наравно с делата. Намерението вече е дело; защото в него като произвеждащо всичко, е поставена основата на свободата ни.
На всяко нещо съответства нещо противоположно. На тъмнината се противопоставя светлина, на горчивото - сладко, на съня - бодърстването. Създалият това не е позволил на нито едно от противоположните неща да съществува, без да впрегне с него противоборстващото му. Защото, ако смъртният човек владее изкуството да приготвя средства против това, което му е противно - за успокоение при скърби, мехлеми за лекуване, съобразявайки се с морето, а също и със сушата, и съобразно с времето и страданието разумно определя подходящи лекарства за всекиго, то колко повече Създателят е съчетал нещата, като ги е съразмерил помежду им, разположил е цялата твар в порядък и като я съразмерил, й дал средства, и като събрал, съчетал, за да има човек едното и другото в противодействие едно на друго. Затова у теб, човече, има оръжие против всеки противник. А ако, след като всичко това ти бъде дадено в помощ, а ти, нехаейки, се окажеш победен, то на съда няма да имаш никакво оправдание; защото имаш различни оръжия против козните на противника.
Ако врагът пусне в нас разпалените си стрели, то и ние имаме в себе си непреодолим щит - молитвата. Ако въздигне против нас бран на сластолюбие, да се въоръжим против него с любовта - сподвижница на душата. Ако реши да ни плени с неправда, да прибегнем към правдата и ще се спасим. Ако реши да те уязви с човеконенавист, посрещни го с могъществото на човеколюбието. Ако те нападне с гордост, срази го със смиреномъдрие. Ако възбужда против тебе плътска похот, облечи се по-бързо в бронята на целомъдрието. Ако стреля срещу нас с прашките на невъздържанието, да поставим върху себе си шлема на непорочността. Ако ни се предлага богатство, то знаем как е облажена нищетата. Ако ни нападне с ненаситност, да си направим криле - поста. Ако завистта е причина за съкрушението ни, то у нас има любов, която, когато поиска, може да изправи и да възсъздаде. И както има стрели във враговете ни, така има стрели и в наша помощ. Ако тръгне да ни преследва, подобно на Фараона, то има море, което може да го потопи. Ако крие мрежите си по земята, то имаме Избавител на небето. Ако се устремява към нас като Голиат, то има Давид, който може да го смири. Ако се превъзнася като Сисар, ще бъде поразен от църквата. Ако поведе бран подобно на Сенахирим, ще бъде изтребен с вретище и пепел. Ако започне да подражава на вавилинците, то има светии, подобни на Даниил. Ако се възнесе като Нееман, то има постници, които могат да го умъртвят.
Ако разпали огъня на похотта, то има целомъдрени подражатели на Иосиф. И кое негово действие не ще бъде разстроено от нас? Коя страст ще възбуди, против която да няма готово лекарство? Каква измама ще приготви, за изобличаването на което да няма пещ? Каква вреда е в негова власт, срещу която у нас да няма противодействащо средство? Какви мрежи ще скрие, за които у нас да няма сведения? Каква бойница ще построи, която да не могат да разрушат и неучилите се? Каква крепост има той, която да не биха завладели и жените? Каква пещ ще приготви, която да не угасят верните момци? Какъв ров ще изкопае, който да не биха пренебрегнали Данииловците? Каква отрова ще приготви, която да не биха превърнали в нищо Ананиевците? Врагът посял гордост, а Мойсеевото смиреномъдрие го потъпкало. Нееман съблазнявал със злато; но Елисей го пренебрегнал и отхвърлили. Симон донесъл пари, но Петър произнесъл срещу него справедлива присъда в Христа Иисуса, нашия Господ. Нему слава и власт во веки веков! Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар