За разклоненията на злото

Преподобни Авва Исаия

          1. Трябва да се каже за клоните на злото, за да знае човек какво е страст и какво го разделя от Бога, и да моли Неговата благост да му помогне и да му даде сила да се бори с тях, докато успее да ги съблече съвсем. Защото те са рани в душата и я отлъчват от Бога.
          2. Блажен е, който ги е съблякъл от себе си, защото той ще бъде разумна овца, благоприятна на Божия жертвеник, и ще чуе радостния глас на Господа:  хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си (Мат. 25:21). Тези, които искат да вършат желанията на плътта си и не искат да се излекуват със светото лекарство но покаянието, за да станат чисти, в часа на нуждата ще се окажат голи, без одеждите на добродетелите, и ще бъдат хвърлени във външната тъмнина, където е дяволът, облечен в одеждата на страстите, които са: блуд, похот, обвиняване, гняв, завист, тщеславие, гордост. Именно те са клоните (на злото) и много подобни на тях като:невъздържание, украсяване на тялото, развлечения, леност, смехотворни думи, безсрамни погледи, страст да се шириш, безсъвестност, невнимание в съда Божий, завист към ближния, лъжа срещу брата, човекоугодие, лъжесвидетелство, лъжливо знание, желание да поучаваш, любов към обичаите на света, малодушие, нетърпение, ненавист към ближния, самодоволство, любов към човешката слава повече от Божията слава, показване на своите дела, за да бъдеш прославян от хората, любов към изискани ястия, извършване на телесните страсти в сърцето, считане на скромността за съблазън, хвалба със своите знания, любов към спора, настояване на своята воля, смятане на себе си за разумен и мъдър, считане на брата за неразумен и унижаването му.
          3. Всичко това действа в бедната душа, докато не я отлъчи от Бога. Това са тежките бремена, които е взел върху себе си Адам, когато вкусил от дървото. За тях се и говори: Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи (Ис. 53:4). Именно тях нашият Господ Иисус Христос е умъртвил чрез кръста. Те са старите мехове, в които не наливат ново вино. Те са пелените, с които бил свързан Лазар. Те са демоните, които изпратил Христос в стадото свине. Това е вехтият човек, който апостолът е заповядал да съблечем. Това е, за което е казал: плът и кръв не могат да наследят царството Божие (1 Кор. 15:50). Това е, за което говори:  ако живеете по плът, ще умрете (( Рим. 8:13). Това са плевелите, които изникнали от земята на Адам, когато бил изгонен от рая.
          4. Христовото бреме е леко: безгневна честота, благост, кротост, радост за духа, въздържание от страстите, любов към всички, свето разсъждение, непоколебима вяра, търпение в скърбите, гледане на себе си, като на чужд на света, желание да напуснеш тялото и да срещнеш Христа. Ето тези леки бремена, които Христос ни е заповядал да понесем. Ето пътя, на който много светии са се потрудили, докато не го завършат. Ето това, което никой не може да достигне, ако не съблече вехтия човек и не се освободи (от него) и не придобие любов, и любовта не го направи безгрижен по отношение на всичко. Но за тази любов е невъзможно да обитава в нас, докато обичаме нещо от този свят, както е написано: не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша (1 Кор. 10:21). И Исаия говори: кой от нас може да живее при поядащ огън? Кой от нас може да живее при вечен пламък? Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, - той ще живее във висините: прибежище са му непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне (Ис. 33:14-16).
          5. Виждаш ли каква чест оказва Бог на подвизаващи те се за това кратко време и съблеклите от себе си теготата на света чрез претърпяването на своите скърби? Виждаш ли как Божията помощ съпътства отсеклите своите желания и изглажда в тях всички страсти, защото те са последвали Божията воля? Тези, които държат своите пожелания, и искат да ги изпълняват, макар наченали с дух, но като не могли да устоят против своите врагове, заради това, че искат да изпълняват своите желания, свършват с плът (Гал. 3:3), правят труда си напразен и безплоден. Затова пророк Иеремия ги укорява: Проклет, който върши нехайно делото на Господа (Иер. 48:10).
          6. Виждаш ли, че ако някой, пожелавайки да служи на Бога, работи за страстите, Бог не го съпътства, но като го оставя на неговата воля, го предава в ръцете на тези, които го ненавиждат? И вместо честта, която търси от хората, приема подигравки, за това, че не е противостоял на своите врагове, докато Бог би дошъл на помощ и би ги умирил ( враговете ). Така е според всички Писания - без труд, пот и болка човек не бива чут от Бога.
          7. Да молим Божията благост със сърдечно усилие, със сълзи и злострадание, като се покоряваме на всеки човек заради Господа, смирявайки себе си пред братята си, като знаещи повече от нас, като не въздаваме никому зло за зло. Да не помисляме в сърцето си нищо лошо за никого, но да пребиваваме в простосърдечие за всичко - да не казваме за нуждите на тялото или за каквото и да било: това е мое, - но премервайки ежедневно ума си, да го пазим, да не мисли за това, което е нечисто, като лишаваме тялото си от насищане, за да не би то да поиска да удовлетворяваме страстите му. Тялото да се смири пред душата, а душата да се покори на ума и да стане невеста, чиста от всякаква сквернота, и да зове своя жених: нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове (Песен на пес. 4:16).
        8. Да се подвизаваме, братя, да намерим такова дръзновение пред Него, за да чуем и ние словата, които Той казал: желай и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз;  защото Аз ги възлюбих, както ти възлюби Мен, Отче. Аз съм в тях, и Ти в Мене (Иоан. 17:24, 23). Може би Светата Троица, единосъщна и безначална, ще ни стори милост и в деня на съда ще намерим покой, с всички Негови светии. Негова е славата и силата във вечни векове.  Амин.