Беседа за възнесението на нашия Господ Иисус Христос

    св. Иоан Златоуст

          Произнесена в храма на мъчениците в Романезия, където били принесени телата на мъчениците, лежащи под плоча близо до труповете на еретици, и положени отделно горе(1).


          И по времето, когато чествахме паметта на кръста, ние извършвахме празника извън града; и сега, когато почитаме възнесението на Разпнатия в този светъл ден, отново празнуваме извън града.
Ние правим това не с желание да унизим града, но в стремежа си да почетем мъчениците. За да не започнат тези светии да ни укоряват и да казват: "Ние не сме се удостоили да видим нито един ден на нашия Владика, празнуван в нашите обители", да не започната да ни укоряват и да казват: "Ето, ние сме пролели за Него своята кръв и сме се удостоили да положим главите си за Него, а не сме се удостоили да видим деня на Неговия празник, честван в нашите жилища", затова ние, оставили града, прибегнахме в нозете на тези светии по случай настоящия ден, оправдавайки се пред тях и за отминалото време. Ако и преди е трябвало да прибягваме към тези мъжествени подвижници на благочестието, когато те лежаха под плоча, толкова повече трябва да правим това сега, когато тези бисери лежат отделно, когато овците са отделени от вълците, когато живите са отделени от мъртвите. За тях самите и преди не е имало вреда от това, че са бели погребани на общо място с еретиците, тъй като на тези, чийто души са на небесата, телата им не са търпели вреда от такова съседство - на този, чиято душа е в Божията ръка, останките не търпят нищо от мястото, където са положени. За самите тях не е имало никаква вреда и преди; но народът при нас търпеше не малко време от местността, като прибягваше към останките на мъчениците и извършваше молитви с колебание и съмнение, защото не знаеше къде са гробниците на светиите и къде лежат истинските съкровища.
          Тук се случваше същото, каквото и със стадо овце, които, стремейки се да се напият от чести потоци, биха дошли до нечисти извори, но почувствали смрад и зловоние наблизо, биха отстъпили назад; така ставаше и с нашето папство. Народът идваше при чистите извори на мъчениците, но почувствал еретическото зловоние, разпространяващо се наблизо, отстъпваше назад. Като виждаше това, нашия мъдър пастир и общ учител, устройващ всичко за назидание на църквата, пламенният любител и ревнител на мъчениците(2), не можеше повече да понася такова зло. Обърнете внимание на неговата мъдрост: той засипа мътните и смрадни потоци и ги отведе надолу, а чистите извори на мъчениците постави на чисто място. И забележете какво човеколюбие показа той към мъртвите, каква чест на мъчениците, каква грижа за народа: към мъртвите той прояви човеколюбие, като не премести костите им, но ги остави на предишното място; на мъчениците въздаде чест, като ги освободи от лошото съседство; към народа показа грижа, като не допусна повече да извършва молитва със съмнение.
          Затова ние ви доведохме тук, за да бъде събранието по-тържествено, гледката - по-блестяща, когато се събраха не само хора, но и мъченици, и не само мъченици, но и ангели. Наистина, тук присъстват и ангели: днес се състави събрание от ангели и мъченици. Ако искаш да видиш и ангелите, и мъчениците, то отвори очите на вярата, и ще видиш това зрелище; нали, ако въздухът цял е изпълнен с ангели, то колко повече църквата; а ако и църквата, то колко повече в настоящия ден, когато се възнася техния Владика. А че целият въздух е изпълнен с ангели, послушай какво казва апостолът, когато увещава жените да имат покривало  на главата: жената трябва да има на главата си знак за власт над нея - заради Ангелите (1 Кор. 11:10). И  Иаков: ангелът, който ме избавя от младостта ми (Бит. 48:16). И онези, които били в къщата заедно с апостолите, казвали на Рода: това е неговият Ангел (Деян. 12:15). И пак Иаков: аз видях, казва, полк ангели (Бит. 32:2). Защо той видял полк и воинство на земята? Както царят заповядва на войските да пребивават във всеки град, та неприятелят да не извърши нападение и да нахлуе в града, така и Бог, тъй като в този въздух се намират свирепи и жестоки бесове, винаги повдигащи войни и врагове на мира, им противопоставял воинства ангели, та те само с появата си да укротяват бесовете, а на нас винаги да доставят мир. А за да знаеш, че има ангели на мира, послушай как дяконите винаги произнасят в молитвите си: ангел на мира просим. Виждаш ли, че тук присъстват и ангели, и мъченици? Затова кой е по-жалък от онези, които днес отсъстват? Кой е по-блажен от нас, които сме дошли и се наслаждаваме на това тържество? Ще оставим речта за ангелите за друго време, а сега да започнем реч по повод настоящия празник.
          2. А какъв празник е днес? Важен и велик, възлюбени, превъзхождащ човешкия ум и достоен за щедростта на устроилия го Бог. Сега стана примирение на Бога с човешкия род, сега дълговременната вражда се прекрати и продължителната война завърши, сега настъпи някакъв дивен мир, какъвто преди никога не сме очаквали. И кой би могъл да се надява, че Бог е имал намерение да се помири с човека? Това е не защото Владиката не не човеколюбив, защото слугата е нехаен; не защото Господ е жесток, а защото рабът е неблагодарен. Искаш ли да знаеш как ние сме оскърбили този човеколюбив, кротък наш Владика? Трябва да знаеш причината за нашата предишна вражда, та като видиш нас, враговете и неприятелите, удостоени с чест, да се удивиш на човеколюбието на Почелия ни, да не мислиш, че промяната е произлязла от нашите собствени заслуги, и познал извънмерността на Неговата благодат, да не преставаш постоянно да Му благодариш за величието на даровете. И така, искаш ли да знаеш как ние сме оскърбили нашия Владика, човеколюбивия, кроткия, благия, устройващия всичко за нашето спасение? Той някога имал в мислите Си да изтреби докрай нашия род и така се разгневил на нас, че определил да ни погуби с жените и децата, със зверовете и добитъка, и с цялата земя. Ако искаш да ти дам да изслушаш самото определение: ще изтребя, казал Той, от лицето на земята човека, когото сътворих, и зверовете, и добитъка, защото се разкаях (слав. - размислих), задето създадох човека (Бит. 6:6, 7 - слав.). А за да знаеш, че Той не е възненавидял нашето естество, но се отвращавал от пороците, Той, след като казал: ще изтребя човека, когото създадох, от лицето на земята, казва на човека: краят (слав.: времето) на всяка плът дойде пред Мене (ст. 13). Ако ненавиждаше човека, не би започнал да беседва с човека. А сега виждаш как Той не само не желаел да извърши това, което заплашвал да извърши, но и се оправдавал - Господ пред раба, беседвал с него като с равен на Себе Си приятел и обявил причината за предстоящата гибел не за това човекът да знае тези причини, но като каже за това на другите, да ги направи по-благоразумни. И така, нашият род, както казах, преди живеел така лошо, че се намирал в опасност - да бъде изтребен от лицето на земята. А сега ние, които изглеждаме недостойни за земята, сме възнесени на небесата; ние, недостойните за земно владичество, сме се възвисили до горното царство, издигнали сме се по-високо от небесата, заели сме царския престол, и същото това естество, от което херувимите пазели рая, сега седи по-високо от херувимите. Как се е извършило това дивно и велико дело? Как ние, оскърбилите Бога, изглеждалите недостойно за земята и изгубили земното владичество, сме се възнесли на такава висота? Как е завършила войната? Как се е прекратил гневът? Как? Удивително е това, че мирът се е установил по такъв начин, че не хората, несправедливо враждували против Бога ( са молели за мир), но Сам Бог, гневящ се справедливо, ни е увещавал. Молим ви от името Христово, казва апостолът, като че ли Сам Бог увещава чрез нас (2 Кор. 5:20). Какво е това? Той е оскърбен и Сам увещава? Да; Той е Бог и затова увещава, като човеколюбив баща.
          И погледни какво се случва: посредник става Синът на увещаващия, а не човек, не ангел, не архангел, и не някой от рабите. Какво прави посредникът? Това, което е свойствено на посредник. Както там, където двама души се отвръщат един от друг и не искат да се примирят, някой трети, който идва и предлага себе си за посредник между тях, прекратява тяхната взаимна вражда, както направил и Христос. Бог се гневял на нас, ние сме се отвръщали от Бога, човеколюбивия Владика; а Христос, като предложил Себе Си за посредник, примирил едното и другото естество. А как Той предложил Себе Си за посредник? Той приел върху Себе Си наказанието, което ние трябвало да понесем от Отца, и претърпял последвалото след него мъчение и тукашното поругание. Искаш ли да знаеш как Той приел на Себе Си и едното и другото? Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва, казва апостолът (Гал. 3:13). Виждаш ли как Той приел наказанието, заплашващо свише? Погледни как Той претърпял и поруганията, причинявани на земята. Хулите на ония, които Те хулят, казва псалмопевецът, падат върху Мене (Пс. 68:10). Виждаш ли как Той прекратил враждата, как Той не преставал да прави и да търпи всичко и да употребява всички средства, докато не приведе неприятеля и врага към Самия Бог и не го направи приятел? И основание за тези блага е настоящия ден, когато Христос, като че взел начатъка на нашето естество, го възнесъл пред Владиката. Както става с плодородните поля, когато като някой, като вземе малко класове, прави малък сноп и го принася на Бога, с тази малка част низвежда благословение на цялата нива, така постъпил и Христос: само със Своята плът, като начатък, Той низвел благословение на целия наш род. Но защо Той възнесъл не цялото наше естество? Защото няма да има начатък, когато някой принесе всичко; но ще го има тогава, когато някой е принесъл малко и чрез него подготвя благословение на цялото. Но, ще кажеш, за начатък би следвало да принесе първосъздадения човек, тъй като начатък се нарича това, което произлиза първо, израства първо. Не, възлюбени, това няма да бъде начатък, когато ние принесем първия плод, незрял и слаб, но - когато принесем съвършения плод. Затова, тъй като онзи плод бил подвластен на греха, той не бил принесен, макар и да бил пръв; а този плод е свободен от греха, и затова той е принесен, макар и да се е явил по-късно: и това е начатък.
          3. За да се убедиш, че начатък е не първия произрасъл плод, но съвършеният плод, прекрасен и достигнал пълна зрелост, ще ти приведа свидетелство от Писанията: кога дойдете, казал Мойсей на народа, в земята, (която Господ Бог ще ви даде) и посадите какво и да е плодно дърво, считайте плодовете му за нечисти: три години те трябва да се считат за нечисти, не бива да се ядат; а на четвъртата година всичките му плодове да бъдат поставени за хвала Господу (Лев. 19:23, 24). Ако начатъкът бе първото, което произраства, то би трябвало да се принася на Господа плодът, произрасъл първата година; но тук се казва: три години плодовете му да бъдат нечисти за теб - остави го, защото дървото е слабо, плодът му е малък и незрял; а на четвъртата година да бъдат посветени Господу. И погледни на мъдростта на Законодателя: Той не е позволил и да се вкусва този плод, за да не го приема човек преди Бога, не позволил и да се принася, за да не бъде принасян на Годпода незрял плод. Остави го, казва Той, защото това са първи плодове, и не ги принасяй, защото те са недостойни за честа на Приемащия. Виждаш ли, че начатък е не първо произрастващо, но съвършеното? Това ни е казано за плътта, която принесъл Христос. И така, Той принесъл на Отца начатък на нашето естество; а Отец оказал такава почит към този дар, както според достойнството на Принеслия, така и според чистотата на принесеното, че Го приел със собствените Си ръце, поставил дара близо до Себе Си и казал: седи от дясната Ми страна (Пс. 109:1). На кое естество Бог е казал: седи от дясната Ми страна? На това, което чуло: пръст си и в пръст ще се върнеш (Бит. 3:19). Не било ли достатъчно за него да се издигне до небесата? Не било ли достатъчно да застане заедно с ангелите? Не била ли неизказана и тези чест? Но то надминало ангелите, преминало край архангелите, извисило се над херувимите, възнесло се над серафимите, отминало началствата, и не се спряло, преди да достигне престола на Владиката. Виждаш ли това пространство от небето до земята? Или - по-точно - да започнем отдолу: виждаш ли какво разстояние има от ада до земята, също и от земята до небето, след това от небето до горното небе, а от него до ангелите, до архангелите, до горните сили, до самия царски престол? Той възнесъл нашето естество по-високо от цялото това разстояние  и тази висота. Погледни колко ниско се намирал (човекът) и колко високо е възнесен; невъзможно било нито да се слезе по-ниско, отколкото слязъл човекът, нито да се възнесе по-високо, отколкото го възнесъл Христос. Като изразява това, Павел казва: Слезлия е същия, Който се и възкачи ( Еф. 4:10). Къде слязъл Той? В най-долните места на земята (ст. 9); а се възкачил по-горе от всички небеса. Забележи кой възлязъл, или кое естество, или в какво състояние било то преди. Аз охотно се спирам на нищожеството на нашия род, за да познаеш изключителната чест, дадена ни от човеколюбието на Владиката. Ние сме били земя и прах, но това още не е вина, защото то е немощ на природата. Ние сме станали по-неразумни от безсловесните животни, защото човекът се доближи до неразумните животни и се уподоби на тях (Пс. 48:21 - слав.). А да се уподобиш на неразумните значи да станеш по-лош от тях, защото да бъдеш неразумен по природа и да оставаш в неразумие, това е нещо естествено, а да паднат в безумие онези, които са почетени с разум, това е вина на волята. Затова, когато слушаш: уподоби се на неразумните животни, не мисли, че псалмопевецът е казал това с желание да представи хората равни на неразумните животни: той е казал това с желание да покаже, че те са по-лоши и от животните. Наистина, ние сме били по-лоши и безчувствени от безсловесните, не само защото сме паднали толкова ниско, бидейки хора, но и защото сме стигнали до още по-голямо неразумие. Изразявайки това, Исаия е казал: Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава (Ис. 1:3). Впрочем да не се срамуваме от предишното: Дето пък се умножава грехът, благодатта се явява в голямо изобилие (Рим. 5:20). Виждаш ли как ние сме били по-неразумни и от животните; искаш ли да видиш как сме били по-неразумни и от птиците? Гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения (Иер. 8:7). Ето, ние сме по-неразумни и от ослите, и от воловете, и от птиците, и от гургулиците и лястовиците. Искаш ли да узнаеш и за друго наше неразумие? Премъдрият ни прави ученици  на мравките: дотолкова сме изгубили естествения си разум! Иди, казва той, при мравката, и й подражавай, като видиш пътищата й (Притч. 6:6 - слав.). Ние, сътворените по Божий образ, сме станали ученици на мравките; но причина за това е не Творецът, а ние, неопазилите Неговия образ. Защо говоря за мравките? Ние сме били по-безчувствени от камъните. Искаш ли да ти прочета свидетелство и за това? Слушайте, планини, съда Господен, и вие, твърди основи земни, защото Господ има съд със Своя народ (Мих. 6:2). Ти се съдиш с народа, а призоваваш основите на земята? Да, казва Той, защото хората са по-безчувствени от земните основи. Каква крайност на порока искаш още, когато ние сме по-безчувствени от ослите, по несмислени от воловете, по неразумни от лястовиците и гургулиците, по-глупави от мравките, по-безчувствени от камъните, и дори се оказваме равни на змиите? Яростта им, е казано, е като змиина ярост (Пс. 57:5 - слав.); под устата им е аспидова отрова (Пс. 139:4). Но нужно ли е да говоря за безчувствието на безсловесните, когато ние, както се оказва, се наричаме чеда на самия дявол? Ваш, казва, баща е дяволът (Иоан. 8:44).
          4. Обаче ние, безчувствените, неразумните, несмислените, които сме били по-безчувствени от камъните, по-ниско от всички, по-безчестни и най-презираните - как да кажа, как да се изразя, как да произнеса тази дума? - презряно естество, по-безумно от всички, сега е станало  по-високо от всички. Сега ангелите са получили това, което отдавна са желаели; сега архангелите са видели това, за което отдавана са жадували: видели са нашето естество блестящо на царски престол, сияещо с безсмъртна слава и красота. Да, това отдавна са желаели ангелите, за това отдавна са жадували архангелите. Макар и нашата чест да е надминала тяхната (чест), те се радват на нашите блага; както и тогава, когато ние сме понасяли наказание, те са скърбели; херувимите, макар и да са пазели рая, са скърбели не по-малко.  И както слугата, взел своя съслужител под стража по заповед на господаря, макар и да го пази, от състрадание към него скърби за случилото се с него, така и херувимите, макар и да са получили рая, за да го пазят, са скърбели на тази стража. А за да се убедиш, че те наистина са скърбели, ще ти обясня това с пример от хората. Когато видиш, че хората състрадават на своите съслужители, след това вече не се съмнявай за херувимите, защото тези сили са много по-любвеобилни от хората. А кой от праведниците не е скърбял за хората, които са били наказвани справедливо и след безброй грехове? Удивително е, че те скърбели, след като знаели греховете на хората и виждали, че те са оскърбили Владиката. Така Мойсей, след идолослужението на евреите казвал: прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал (Изх. 32:32).Какво е това? Ти виждаш нечестието и скърбиш за наказваните? Аз затова и скърбя, казва той, защото те биват наказвани, и са дали повод за справедливо наказание. А Иезекиил, видял ангела, поразяващ народа, със силен вопъл и стенание възгласил: о, Господи Боже! нима Ти ще изтребиш целия остатък на Израиля (Иез. 9:8)? И Иеремия: Наказвай ни, Господи но по правда, не в гнева Си, за да ни не умалиш (Иер. 10:24). Ако Мойсей, Иезекиил и Иеремия са скърбели, то нима небесните сили никак не ни състрадават в нашите бедствия? Може ли да бъде това? За това, че те смятат нашето за свое, спомни си каква радост проявили, когато видели, че Владиката се е примирил с нас. Ако те не бяха скърбели преди, не биха се радвали и след това. А че те се развали , се вижда от Христовите думи:  тъй и на небесата радост ще има за един каещ се грешник (Лук. 15:7). А ако ангелите, като виждат един обръщащ се грешник, се радват, то как да не изпитват най-велико удоволствие, като виждат сега цялото естество, в неговия начатък, възнесен на небето? Изслушай и как още се радват горните сонмове за нашето примирение ( с Бога). Когато нашият Господ се родил по плът, те, като видели, че Той се е примирил с хората - а ако Той не се беше примирил, то и не би снизходил толкова, - като видели това, те съставили хор на земята и възклицавали, като казвали: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лук. 2:14). За да се убедиш, че те прославят Бога поради това, че земята е получила блага, са добавили и причината: на земята мир, казват те, между човеците, враждебни, неблагодарни, благоволение. Виждаш ли как те прославят Бога за чуждите блага, или - по-точно - за своите, защото те смятат нашите блага за свои. Искаш ли да знаеш, че и когато очаквали да Го видят да се възнася,те се радвали и се възхищавали? Послушай Христос, Който казва, че те възлизали и слизали непрестанно; а това е свойствено на желаещите да видят дивно зрелище. А откъде е известно, че те възлизали и слизали? Послушай Самия Христос, Който казва:  отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески (Иоан. 1:51). Такова е свойството на любещите: те дори не дочакват времето, но изпреварват срока със своята радост. Затова те слизат, стремейки се да видят тази необичайна и дивна гледка, - човека, явил се на небето. Затова винаги са се явявали ангели, - и когато Той се родил, и когато възкръснал, и сега, когато се възнасял. И ето, се казва, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи, изразяващи радост със самия си вид, и рекоха на учениците:  мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето (Деян. 1:10, 11).
          5. Тук ме слушайте внимателно. Защо ангелите казват това? Нима учениците нямали очи? Нима те не виждали събитията? Не е ли казал Евангелистът, че те Го гледаха, когато Той се подигна (Деян.1:9)? Защо застанали пред тях ангели, учейки ги, че Христос се е възнесъл на небето? По две причини : първо, защото раздялата с Христа винаги опечалявала учениците; а за това, че тя ги опечалявала, послушай какво им казвал Той: никой от вас Ме не попитва: къде отиваш? Но задето ви казах това , сърцето ви се изпълни с тъга (Иоан. 16:5, 6). Ако ние не можем (равнодушно) да понасяме раздялата с нашите приятели и родственици, то учениците, виждайки Спасителя, наставника, грижовника, човеколюбивия, кроткия, благия да се разделя с тях, нима можели да не се опечаляват, нима можели да не скърбят? Затова пред тях застанал ангел, утешаващ ги в скръбта за отшествието на Господа с вест за Неговото второ пришествие:  Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин (Деян. 1:11). Вие сте паднали в скръб, казва той, задето Христос се възнесе? Не скърбете: Той пак ще дойде. За да не направят те същото, каквото направил Елисей, който, като видял своя учител взет на небето, раздра дрехите си ( 4 Цар. 2:12) - тъй като никой не застанал пред него и не му говорил, че Илия пак ще дойде, - за да не направят същото и те, затова застанали ангели, утешавайки ги в скръбта. Ето една причина за явяването на ангели. Не по-малко важна е и друга причина, поради която ангелът добавил: Който се възнесе. Каква е тази причина? Христос се е възнесъл на небето. Голямо е разстоянието между земята и небето, и силата на зрението не може да следи тялото, възнасящо се до небесата, но както птицата, летяща високо, колкото повече се издига, толкова повече се скрива от погледа ни, точно така и Христовото тяло, колкото повече възлизало на висота, толкова повече се скривало, тъй като очите, поради своята слабост, не можели да го следят на толкова голямо разстояние. Затова пред тях застанали ангели, възвестяващи им Неговото възлизане на небето, за да не помислят учениците, че Христос е възлязъл като на небето, подобно на Илия, но - че Той се е възнесъл на самото небе. Затова е казано: Който се възнесе от вас на небето - и това е добавено не случайно. Илия бил взет като на небето, защото той бил раб; а Иисус се възнесъл на небето, защото Той е Владика; онзи на огнената колесница, а Този - облак. Когато било нужно да бъде призован рабът, била пратена колесница; а когато трябвало да бъде призован Синът, то - царски престол, и не просто царски престол, но Отечески. За Отца Исаия казва:  Ето, Господ ще седне на лек облак (Ис. 19:1). Затова тъй като Отец седи на облак, Той и на Сина изпратил облак. Илия при възлизането спуснал кожуха на Елисей; а Иисус, като възлязъл, изпратил на учениците дарове, правещи пророк не един, но множество Елисеевци, или по-точно казано, много по-големи и славни от него. Да станем, възлюбени, и да устремим взор към второто Хрлистово пришествие. Павел казва: Сам Господ, с повеление, при глас на Архангел, ще се слезе от небето: и ние, останалите живи, ще бъдем грабнати на облаците, за да срещнем Господа във въздуха ( 1 Сол. 4:16, 17), но не всички. Че не всички ще бъдем грабнати, но едни ще останат, а други ще бъдат грабнати, за това послушай как говори Христос:тогава две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; двама ще бъдат на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят ( Лук. 17:34, 35; Мат. 24:40, 41). Какво значи тази притча? Какво значи тази съкровена тайна? Воденичният камък означава всички, живеещи в бедност и скърби; а постелката и успокоението - всички, наслаждаващи се на богатство и почести. Господ, желаейки да покаже, че и от бедните се спасяват и погиват, е казал, че от мелещите на мелница едната ще вземат, а другата ще оставят, и от лежащите на одър единия ще вземат, а другия ще оставят. Той изразява това, че грешниците биват оставяни тук и очакват наказание, а праведниците биват взети на облаци. Както при влизането на царя в града облечените в власт и сан, и имащи голямо дръзновение пред царя, излизат от града да го посрещнат, а престъпниците и осъдените остават под стража вътре в града, в очакване на царската присада - така и по време на пришествието на Господа имащите дръзновение пред Него ще Го срещнат във въздуха, а виновните и имащи много грехове ще очакват Съдията тук. Тогава и ние ще бъдем грабнати. След като вече съм казал: ние, аз не включвам самия себе си в числото на грабнатите; аз не съм толкова безчувствен и неразумен, че да не съзнавам собствените си грехове. Ако не се опасявах да не смутя радостта на настоящия празник, бих заплакал горчиво, спомняйки си това изречение, защото си спомних и за собствените си грехове. Но тъй като не искам да нарушавам веселието на настоящия празник, ще завърша речта тук, като оставя за вас жив спомен за онзи ден, та нито богатия да се радва на своето богатство, нито бедния да се смята за нещастен поради своята бедност, но всеки да постъпва така или иначе, според това, което съзнава в себе си. Нито богатството те прави блажен, нито бедността - нещастен; но който се удостои да бъде грабнат на облаци, той е блажен и преблажен, макар и да е по-беден от всички; както и лишилият се от това е нещастен и крайно нещастен, макар и да е по-богат от всички. Казвам това, за да можем ние, пребиваващите в грехове, да оплакваме самите себе си, а всички, живеещи в добри подвизи, да се ободряват, и не само да се ободряват, но и да имат твърда увереност. Впрочем и първите трябва не само да плачат, но и да изправят себе си, тъй като и порочния може, като остави пороците, да се обърне към добродетелта и да се сравнява с онези, които от самото начало са водили добродетелен живот: към това ще се стремим и ние. Онези, които осъзнават себе си като добродетелни, нека пребивават в благочестие, като постоянно умножават тази блага придобивка и увеличават предишното дръзновение; а нямащите дръзновение и виждащи в себе си много грехове, да се изправяме, за да достигнем и ние до тяхното дръзновение, и всички заедно и единодушно с подобаваща слава да срещнем Царя на ангелите и да се удостоим с блажена радост в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото слава и власт с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове.  Амин.


1.  Романезия - извънградска местност в Антиохия. Годината на произнасянето на беседата е неизвестна.
2.  Епископ Флавиан.