Православният светоглед*

 Йеромонах Серафим (Роуз)

          Преди да започна своята беседа, искам накратко да обясня защо е важно да имаме православен светоглед и защо в наше време е много по-трудно да го придобием, отколкото в миналото.
          В миналите векове

За да влезе в царството Божие, душата трябва да се роди от Светия Дух, и как става това

   
       Св. Макарий Египетски

                                                             30
          Онези, които слушат словото, трябва да покажат в душите си неговото дело; защото Божието слово не е празно, но има дело, което се извършва в душата. Затова и се нарича дело, за да се явява на дело в слушателите. И нека Господ да яви делото на истината в слушащите, за да стане то плодоносно във вас. Както сянката явява тялото

Никой да не дръзва да си мисли, че е възможно да се спаси само с вяра, без вършене на добри дела

св. Симеон Нови Богослов

                                                            48
          Ако желаем, възлюбени мои братя, да достигнем царството Божие,трябва да имаме всяко внимание и усърдие за това, всяка ревност и подвиг и никак да не си мислим, че за да се спасим, ни е достатъчно само да вярваме в истинния Бог и да бъдем православни християни, които привеждаме като оправдание за това мнение казаното от Господа слово: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк. 16:16). Напротив, точно поради това сме длъжни да се подвизаваме и да ревнуваме, за да постъпваме достойно за званието, за което сме призвани,както казва апостол Павел (Еф. 4:1), тоест да вършим дела, достойни за Христа, от Когото сме получили името си и се наричаме християни, като знаем, че ще получим по-голямо осъждане, ако въпреки това наименование, живеем в леност и нехайство.

За покаянието, съда и раздялата на душата с тялото

   св. Ефрем Сирин

                                                              120
          Каква полза ще намерим ние, възлюбени, в този суетен живот? Горко ми! Блажен е този, който е намерил дръзновение в часа на раздялата, когато душата се разделя със своето тяло. Понеже идват ангели да вземат душата от тялото и да я представят пред страшния престол и с трепет да я въведат в съдилището. Велик е страхът, братя, в смъртния час, когато душата със страх и мъка се разделя с тялото. Понеже в този час на раздяла представят на душата делата, които е вършила денем и нощем. Ангелите правят усилие бързо да я изтръгнат от тялото, душата, като вижда своите дела, се страхува да излезе. Душата на грешника със страх се разделя с тялото и с трепет отива да се представи на Безсмъртния Цар. Принуждавана да напусне тялото, като гледа делата си, тя със страх им казва: "Дайте ми още един час до раздялата"! Делата й отговарят: "Ти си ни вършила, с тебе ще отидем при Бога."

Душата след смъртта 4

Йеромонах Серафим (Роуз)

                                             Приложение І

           Православното учение на Св. Марк Ефески за
                  състоянието на душата след смъртта

                       Мнозина - даже измежду самите православни християни - често не разбират както трябва православното учение за състоянието на душата след смъртта; сравнително неотдавна възникналото пък учение за "чистилището" води до още по-голяма бъркотия в умовете на хората. Православното учение само по себе си в никакъв случай не е двусмислено, нито неточно. Може би най-ясното му изложение се намира в писанията на св. Марк Ефески, представени на Флорентинския Събор от 1436 година, писания, съставени именно с цел да се даде отговор на латинското учение за "чистилището".

Душата след смъртта 3

       Йеромонах Серафим (Роуз)


                                                    Глава девета

 Смисълът на съвременните преживявания
                                  "след смъртта"

                              "...ако Мойсея и пророците не слушат, то
                              и да възкръсне някой от мъртвите ,нама
                              да се убедят."
                                                                                (Лк. 16:31)

            Какво доказват съвременните преживявания?

                   Видяхме, че толкова бурно обсъжданите днес преживявания "след смъртта" и "извън тялото" изобщо не приличат на истинските преживявания от другия свят, които в продължение на векове са имали богоугодни мъже и жени. Нещо повече - през последните години съвременните преживявания получиха такава популярност и станаха толкова "модни, на затова, че са действително "нови" (има цели аналогии на подобна опитност в Англия и Америка през 19 век) или пък че в наше време такива преживявания се случват по-често, на главно защото умонастроенията в западния свят и особено в Америка са "готови" за това. Този обществен интерес представлява част от повсеместната реакция по отношение на материализма и неверието на 20 век, признак на по-широк интерес към религията. Естествен е въпросът: какво би могло да бъде значението на този нов "религиозен" интерес?

Душата след смъртта 2

         Йеромонах Серафим (Роуз)             
                                             
                                       
                                        Глава шеста
                                
                Въздушните Митарства

        

          В този паднал свят местообитанието на бесовете, където душите на новопредставените се срещат с тях, е въздухът.  Владика Игнатий описва по-нататък това царство, което трябва да се разбира добре, за да може напълно да се обяснят съвременните "следсмъртни" преживявания.
          "Словото Божие и съдействащият му Дух ни откриват посредством своите избрани съсъди, че пространството между небето и земята, цялата видима за нас лазурна бездна от въздух, поднибието - това е жилището на падналите ангели, свалени от небето...