За нашата свобода и за това, че човекът е създаден свободен

Св. Ефрем Сирин
                                                            124
          Бог създаде човека свободен, като го удостои с ум и мъдрост, и положи пред очите му живота и смъртта, така че ако човекът свободно пожелае да върви по пътя на живота, ще живее вечно; но ако по злото си произволение тръгне по пътя на смъртта, то вечно ще се мъчи.  Онова, което зависи от природата, е неотменимо, то не заслужава нито почести, нито наказания; никой никога не е бил обвиняван за това, че е бял или черен, висок или нисък на ръст, защото това не е по наша воля.

Защо се пости по време на Богородичния пост

            *проповед*

 Да се ​​каже, че за празника Успение на Пресвета Богородица е писано много - означава нищо да не се каже. И все пак, за предшестващия празника пост все още е писано твърде малко.

Всеки православен християнин е наясно и в общи линии знае нещо за постите преди Пасха и Рождество Христово. В същото време обаче, интересно и показателно е, че знаейки за Богородичния пост, някои християни не го спазват. Като не разбират предназначението му, малко хора се замислят защо той съществува.

Като се има предвид широко разпространеното неразбиране на целите на самия пост, едно напомняне за него е винаги навреме.

Съществува представа, че ние трябва да постим, когато искаме да постигнем нещо, като че ли самият акт на постенето умиротворява Бога и виждането на нашите страдания Го заставят да изпълни исканията ни. Това е много далеч от истината.

Угоден ли е Богу постът на вярващия?

Не нашият пост е угоден на Бога, а плодовете му (при условие, че ние постим с правилното разположение на духа с милостиня и молитва, а не само да спазваме диета).

1) Ние не постим, за това да получим, което искаме, а да се подготвим да получим това, което Бог иска да ни даде.

2) Целта на поста е да заприличаме повече на Мария - сестрата на Лазар, и по-малко на сестра им Марта, която в един известен период е загрижена и обезпокоена за много неща.

3) Постът има за цел да ни доведе до съзнанието за „единого на потребу" (единственото, което ни е потребно). Той трябва да ни помогне да поставим Бог на първо място в живота си, а на второ нашите желанията, ако не и на последно.

По този начин, постът ни помага да се подготвим за това да бъдем оръдия на Божията воля: по този начин е постил и Моисей по време на бягството от Египет и на планината Синай, точно така както и нашият Господ постил в пустинята. Постът отвлича вниманието ни от самите нас и ни обръща към Бога.

4) Спазването на Богородичния пост ни помага да се уподобим на Пресвета Богородица, послушната Божия рабиня, която чула Божието слово и го съхранила по-добре от всеки друг, който и когато и да е било или да е могъл да го направи.

И така: защо ние постим преди Успение Богородично?

В сплотеното семейство новината, че майката е на смъртно легло, внезапно спира нормалния живот. Важните в друга ситуация неща (празненства, материален лукс, лични желания) стават ненужни, защото животът се съсредоточава около умиращата майка. Същото нещо се случва и в семейството на православните - новината, че нашата Майка е на смъртно легло, не може да има друг ефект различен от описания.

Църквата, посредством своята служба Параклис към Пресвета Богородица (молебен канон към Пресвета Богородица - в гръцката традиция се чете всеки ден по време на Богородичния пост), ни дава възможност да се доближим до това смъртно ложе, и да възхваляваме и облажаваме жената, която роди Бога, съсъд на нашето спасение и най-голямата застъпница пред Неговия Божествен трон.

Службата „Параклис"

Параклисът към Пресвета Богородица се състои от молитвени прошения за измолване на утеха и дръзновение. Той трябва да се чете по време на изкушение, обезсърчение (униние) или болест. Този параклис се чете по специален начин през двете седмици на Богородичния пост - от 1 до 14 август - допреди самия празник Успение Богородично или Възнасяне на небето на Пресвета Богородица.

Централната тема на тази служба е прошението: „Пресвета Богородице, спаси нас."

Ако имате проблем или нещо ви тежи на душата, ако ви е духовно тежко и не сте в мир със себе си и другите, трябва да дойдете в Църквата по време на първите петнадесет дни на август и да изпросите застъпничеството на Божията Майка. И дори ако ви е провървяло и вие сте от малкото хора в света, които са в мир със себе си и Бога, като един такъв щастлив човек трябва дойдете на тази служба и да благодарите на Бога и на Неговата преблажена майка за благословенията, които Те са ​подали на вас ​и семейството ви.

Тъй като параклисът към Божията майка се състои преди всичко от прошения за благоденствие на живите, то нека цялата Църква се моли за вас през първите петнадесет дни на месец август и особено по време на самия тъй голям празник на 15 август - Успение Богородично. Не позволявайте на леността и апатията да станат причина да пропуснете това голямо благословение и вдъхновение, което  Църквата ни дарява.

Позволете на мира и светостта, които може да ви даде само Божията Майка, да влязат във вашия живот.

"Отложим все земное попечение" - да отложим всички земни грижи, и нека през тези петнадесет дни наистина да участваме с пост в молитвения живот на Църквата, така че да можем „вкусить и видеть, яко благ Господь" - да вкусим и видим, колко благ е Господ, и да можем в пълнота да изпитаме това духовно благословение, което ни дава Църквата в това свято време.

Блажени са тези, които Бог ще намери бодърстващи. Елате да се помолите на Божията Майка с нас и с Църквата и да спечелим спасение за душите ни по молитвите и застъпничеството й.

Спазване на Богородичния пост

Спазването на поста в пълния смисъл на думата: чрез въздържание от храна, лоши мисли, действия и желания му дава пълнота. Намаляването на свободното време и на другите дейности освобождава повече време за молитва и размисъл за тази, която ни е дала Христос, и е станала първа и най-голяма християнка. Когато размишляваме за нея и за несравнимия й с нищо живот, виждаме пример за християнски живот, въплъщаващ отговора на Христос към жената, която казала, че Мария е блажена, защото Го е носила в утробата си - по-скоро блажени са ония, които слушат словото Божие и го изпълняват. Мария е направила това по-добре от всеки друг.

Отец Томас Хопко казва, че тя е чула Божието Слово и го съхранила толкова добре, че от всички жени в историята, именно тя е избрана не само да чуе това Слово, но и да Го роди по плът. Така че, когато постим, съзерцавайки живота й, ние се готвим да живеем така, че да й подражаваме. Това е целта на Богородичния пост.

Когато се подготвяло вземането на небето на непорочното й тяло, апостолите като гледали ложето й, я гледали със страхопочитание. Някои от тях като съзерцавали тялото й били поразени, и апостол Петър, като се обърнал към Пресвета Богородица, силно възкликнал: "О, Дево! В теб се всели Господ - Наслаждението на бъдещия живот. Как мога да те гледам така неподвижно положена? Усърдно се моли на Твоя Син и Бог да опази невредимо твоето стадо и да го спаси!"

Бележка: Проповедта е от енорийски лист на храм "Св Йоан Кръстител", 

                 Антиохийска православна църква

     bg-patriarchia.bg

За суетата на сегашния живот

Св. Ефрем Сирин
                                                                  66
          Да помислим братя за това, че и всичките краища на света не ще не принесат никаква полза в деня на нашия отговор; и заради нищожното и тленното да не загубим блажените райски утехи и блага, които никога не прехождат, които човешка уста не биха могли да опишат, в които и ангели желаят да надзърнат.  Каква полза за човека, ако придобие цял свят от изток до запад, и от север чак до морето, и всичко, което е в света - и пари, и богатства, и удоволствия, а повреди на душата си? (Мат. 16:26).

Неоправославието и неговите предизвикателства - Част 3

 свещ. Павел Гърбов

                           

                      I. ГЕНЕЗИС НА НЕОПРАВОСЛАВИЕТО

                 3. Нравствена основа на неоправославието

       Съзнавам, че тази част от дипломната работа изпреварва малко самото изложение, което ще трябва да докаже, че критиките, отправяни към неоправославието, и в частност към неоправославното богословие и неговите изразители са били справедливи. И все пак тази нравствена страна, нравствена основа на проблема е във връзка с историческия очерк, който направихме.

Възможно ли е да се спасим в света

   5. Целта на живота е спасението на душата
       
          Християнинът трябва да счита спасението на душата си за своя най-главна, дори единствена цел, а всичко останало да приема като средства за осъществяване на тази цел.
          Всички дела на този свят, колкото и важни и велики да ни се струват, всъщност са дреболии.  Най-първото и най-важното от всички тях трябва да бъде делото на нашето спасение.
                                                                                              Прот. Авр. Некрасов
                            ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Вечното спасение ни е толкова нужно, че без него всичко е нищо.
          Всички неща на света, всички блага, всички дарове на земното щастие, дори всички науки, изкуства, умения трябва да бъдат ценени само дотолкова, доколкото съдействат за преуспяването в добродетелта (1 Цар. 2:10; Иер. 9:24).
                                                                                         Петър, епископ Томски
                            ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Ако желаеш спасението, прави всичко онова, което води към него.
                                                                                            Св. Исидор Пелусиот
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Невършенето на зло е само първото стъпало в добродетелния живот - не-повече от издигане от порочния живот към добродетелта.  За да получиш спасение за душата си, не е достатъчно да се ограничиш единствено с отбягване от злото, но е нужно да вършиш и добро.  Нека се отклонява от зло - казва Псалмописецът - и прави добро ( Пс. 33:15).
          Когато не се предаваме на порока, но и не служим с усърдие на Господа, ние, подобно на прашинките във въздуха, кръжим и се лутаме между небето и земята: нито политаме към горното, нито имаме свое място върху земята.
          Не е достатъчно да не вършиш зло; трябва да вършиш и добро, трябва да же да търсиш случай, за да направиш добро.  Който търси такъв случай, той винаги ще го намери.
          Не се задоволявай с мисълта, чувството, словото там, където е необходимо и възможно делото.  Добре е, ако сърцето ти не е каменно, но не е добре, ако имаш здраво стисната и немилостива ръка, която не се простира и не се отваря за бедния.
          Не можеш да стигнеш до спасението, ако не встъпиш с дела в истинския път на спасението.
                                                                                   Филарет, митр. Московски
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Както желанието да се нахраним все още не утолява глада, и желанието да пием не премахва жаждата, и само желанието да се занимаваме с търговия не обогатява: така и само желанието да се спасим не ни спасява.
                                                                                             Прот. Авр. Некрасов
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Както не е възможно, без да се трудиш, да заплатиш, за да те научат на грамотност или на някое изкуство; така не е възможно да придобиеш навик да живееш добродетелно без старателност и усърдие.
                                                                                                   Св. Ефрем Сирин
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Делото на своето спасение ти не ще извършиш без Христа, и Христос не ще го извърши без тебе.
                                                                                 Филарет, митр. Московски
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Еднакво лошо и опасно за теб е, както да се лишиш от благата надежда, така и да се поддадеш на твърде смелата мисъл, че не е трудно да си съвършен.
                                                                                         Св. Григорий Богослов
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Лесното извършване на греха и трудността при вършенето на добро не бива да ни принуждават да се отказваме от последното и да се поддаваме на първото.
          По-добре е да избираме трудното, ако то е полезно, и да изоставяме лесното, ако то е вредно.
          Да възлезем на високото е по-трудно, отколкото да паднем в пропастта?
                                                                                Филарет, митр. Московски                                                     
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Ако не направиш насилие над себе си, няма да достигнеш Небесното Царство.
          Не се надявай даром да получиш небето, ако не живееш достойно за Него
                                                                                  Св. Димитрий Ростовски
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Трудно е спасението, но не бива да казваме, че е невъзможно.
          Не мислете, че е невъзможно да се изпълняват заповедите; и сега мнозина ги изпълняват.
          И сред най-разнообразните занимания ние намираме време за удовлетворяването на всякакви наши случайни прищевки, за упражняване на едно или друго изкуство, за изучаване на една или друга наука, или за безполезното четене на някоя лекомислена книга.  Нямаме нито сили, нито време само да се грижим за душата си.
          И земните блага не си набавяме без труд: защо тогава по причина на многото трудове се лишаваме от небесните блага?
                                                                                                Св. Нил Синайски
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Припомни си колко усилия изисква приготвянето дори само на едно парче хляб; затова нека да не ти тежат трудовете, полагани заради вечното спасение - Най-важното и най-необходимото дело.
          В добродетелта началото е трудно, но продължението е приятно.
                                                                                              Св. Йоан Златоуст
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Делото Божие най-напред се върши със самопринуждаване: царството Небесно бива насилвано ( Мат. 11:12), а след това ще започнеш да вършиш това дело свободно и с охота.
          Болезнено кърви сърце, което се е отрекло от сладостта на греха и все още само се стреми към към сладостта на спасението.
                                                                             Кирил, епископ Мелитополски
                            ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Върши това, което можеш, и моли Бога за това, което не можеш: Той непременно ще ти дойде на помощ (вж. 1 Иоан. 5:14, 15).
                                                                                                  Прот. П. Соколов
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Ако не можеш да бъдеш слънце, бъди поне звезда - само възхождай към горното, като оставяш под себе си земята.  По-добре е дори и малко да преуспееш в добродетелта, отколкото - никак.
                                                                                                 Св. Иоан Постник
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Тези, които истински ревнуват за придобиването на добродетели, не трябва да се предават на малодушито, ако се случи да паднат; но трябва да станат и отново да се предадат на подвиг.
                                                                                                             Авва Исаия
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Не е възможно да не паднем; но можем и сме длъжни, когато паднем, отново да станем. Този, който бързо бяга, дори и да се спъне в нещо, пак така бързо се изправя и отново се устремява по пътя към набелязаната цел: и ти прави така.
                                                                              Теофан, епископ Владимирски
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Във видимия и временен свят, в който живееш, няма нищо неподвижно, а всичко идва и си отива. И твоя живот тече и преминава от едно състояние в друго; понякога видимо си в телесен покой, но твоите скрити помисли, твоите тайни желания непрекъснато са в движение; поради това, ако не вървиш по пътя на спасението, най-вероятно вървиш по пътя на погибелта, или с други думи: ако не вървиш - падаш; падаш от духовния в плътския живот, от човешкия - в скотския, и няма да забележиш как ще се сгромолясаш в адския "живот", в двойната смърт, безвъзвратно...
                                                                                  Филарет, митр. Московски
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Вървейки по пътя на спасението, не трябва да спираме и да се забавяме нито за миг чак до гроба. До каквато и степен на нравствено съвършенство да си достигнал, все така се стреми и върви напред.
          В духовния живот има такъв закон, че ако не вървим напред, непременно се връщаме назад;  когато преставаме да бодърстваме и да сме будни за него, тогава слабеем за доброто и ставаме негодни за добро; щом не живеем за Господа, тогава непременно живеем за греха - и колкото повече сме живи за греха, толкова по-малко живеем за Господа, и колкото повече живеем за Господа, толкова по-малко живеем за греха.
                                                                            Филарет, архиеп. Черниговски
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

          Човекът не е Бог; но целта на неговото съществуване е уподобяване на Бога - в изпълнение на Божията заповед (Лев. 11:45; Мат. 5:48).
          Подвигът на покаянието и борбата със страстите трябва да продължава през целия живот.
                                                                                    Св. Игнатий Брянчанинов
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

          Ако всякога помниш своята слабост, никога не ще излезеш от пределите на бдителността.
                                                                                                    Св. Исаак Сирин
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

          Непрестанното внимаване над душата е необходимо, понеже нейното естество е изменчиво.
                                                                                                             Авва Исаия
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          С една неподобаваща мисъл можеш да заличиш стогодишен труд, положен за придобиване на спасението.
                                                                                            Прот. Авр. Некрасов
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Всички ние трябва да се боим да не проявим дори и за миг нерадение в делото на нашето спасение. Само един миг може да превърне човека от праведник в грешник. Адам падна, Соломон забрави Бога, светия апостол се отрече от Христа. Ако не толкова силен вятър поваля кедрите, тогава ще могат ли да устоят слабите клонки?
                                                                                               Архим. Александър
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Нужно е да имаме голяма и незаспиваща бдителност, понеже нашия противник не спи.
          И когато си в мир, бъди готов за война.
          Винаги и непрестанно върши добро, та изкусителят винаги да те намира зает.
          Или върши, или говори, или мисли добро.
          Или се моли, или чети, или се занимавай с ръкоделие.
          Нашата душа е изменчива и прилича на желязото, което, ако се остави без грижа, бива разядено от ръждата, а ако се разтопи в огъня, се очиства; и докато стои в огъня, то бива подобно на него, така че нищо не може да го докосне, защото то самото е станало огън. Така и душата, когато се устремява към Бога и беседва с Него, става огън и изгаря враговете си - т.е. самите онези, които обикновено я угнетяват, когато тя е упоена от съня на безгрижието.
                                                                                                             Авва Исаия
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Не се гордей с това, че стоиш, но се страхувай да не паднеш.
                                                                                               Св. Иоан Златоуст
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Смирението е най-верният гарант за добродетелния, че няма да падне. "Смиреният - учи св. Макарий Велики - никога не пада. Та къде да падне онзи, който мисли за себе си, че е по-долу от всички?"
          Върши добри дела, но извършените - забравяй.
          Забравата, на която предаваме сторените от нас добри дела, е най-безопасното и сигурно място за тяхното съхранение.
                                                                                                Св. Иоан Златоуст
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Свещта продължава да гори независимо дали около нея има хора или няма: така и вярващите са длъжни с неотслабващо усърдие да вършат добро, без изобщо да мислят за това, дали някой вижда или не тяхното дело.
                                                                                                   Прот. П. Соколов
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Прави онова, което е достойно за награда, но самата нея не търси.
          По-голяма награда ще получиш, ако вършиш добро не заради наградата (дори не и заради небесната).
                                                                                                Св. Иоан Златоуст
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Главата (върхът и средоточието, началото и краят) и същността (може да се каже - душата) на всички добродетели е любовта, без която нито постът, нито бдението, нито трудовете имат някакво значение. Дяволът може да подражава на всичко, което е в човека. Ако заговорим за пост - и той нищо не яде. За бдение - и той никога не спи, а всякога като рикащ лъв обикаля (1 Петр. 5:8). Не е способен да подражава единствено на любовта и смирението.
                                                                                                            Бл. Августин
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Всички Божии заповеди се съединяват в една: именно в заповедта за любовта (Мат. 22:37-40).
                                                                                                 Прот. И. Толмачев
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


          Всички добродетели не са нищо друго, освен любов в различните й проявления.
                                                                                                            Бл. Августин
                         ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ 
                         


          



     

                       

За спасението

Св. Игнатий Брянчанинов

          Учителю благий, попитал един юноша нашия Господ Иисус Христос, "какво добро да сторя, за  да имам живот вечен?" (Мат. 19:16), т.е. какво да правя за да се спася?  Крайно важен въпрос!  Въпрос, който трябва да занимава всеки човек по време на неговото земно странстване!  Както тихото пристанище непрестанно се появява във въображението и спомените на пътешественика, плуващ в голямото море, така и ние, носейки се по вълните на житейското море, трябва непрестанно да имаме пред мислените си очи вечността и на попрището на временния живот да устройваме нашата вечна участ.

Възможно ли е да се спасим в света

         
     4. Предназначението на земния живот

         Нека да гледаме на нашия жизнен път като на пътека, водеща към небето; тогава лекомисленият ще се опомни и ще насочи стъпките си към истинската цел; тогава порочният ще се обърне и ще започне да търси пътя, който води към добродетелта; тогава оскърбяваният, гоненият и презираният ще претърпява с мъжество краткото време на скръбта.
                                                                                                Прот. Иоан Талмачев
                           
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
          
          Земният живот е само начало, подготовка за живота.
          Сегашният живот ни е даде, за да направим себе си годни за бъдещия живот.
          Всъщност истинската цел на този, имащ край живот, е да се просветим с безкрайния живот.
          Нашият живот в този свят не е нищо друго, освен непрестанно пътуване
 към бъдещия век.
                                                                                                     Св. Тихон Задонски
                         
                            ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
          
          Наше задължение е винаги, през целия си живот, да постъпваме и живеем така, че когато ни призоват да излезем от този живот, незабавно да откликнем: готово е сърцето ми.
                                                                                                    Св. Йоан Златоуст                                
                            
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
          
          Най-голямата полза от този живот е "да умираме всеки ден", т.е. всеки ден да живеем така, сякаш точно в него ни предстои да умрем.
          Ежедневно умирай, за да живееш вечно.
                                                                                                    Св. Антоний Велики
                            
                           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
          
          Не трябва нито да се радваш прекалено, нито да скърбиш, нито да униваш, защото радостта и скръбта в този живот са непостоянни и следват една след друга.
          Приближава ли се с усмивка към вас щастието, за да ви обсипе със своите дарове? Подайте му ръка.  Или е на път да отлети от вас?  С равнодушие му върнете даровете и не жалете, ако то си отиде.  Единствено на децата е присъщо да захвърлят всичките си играчки, когато им отнемат само една от тях.
          И щастливият ход на човешките дела да не предизвиква неумерена радост в душата ти; и скърбите да не подтискат и стъпкват нейната бодрост и възвисеност посредством унинието и притесненията.
                                                                                                     Св. Василий Велики
                          
                          ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
         
          Непрестанно течащите събития на живота приличат на панаир.  Който умее да търгува, получава печалба, а който не емее, понася загуби.
                                                                                                   Св. Марк Подвижник