За милостта и за съда

  св. Василий Велики
                                                              25
          В света, който е забравил Бога, братя надделява несправедливостта към ближния и безчовечността към слабите, както и божественият апостол казва: А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича, бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретателни на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви (\Рим. 1:28-31).
 А Бог научава онези, които издига към богочестие, и на въздържание от зли дела, и на грижа за милост към ближния, както учи пророк Исаия, казвайки от името на Бога:  Престанете да правите зло (според превода на седемдесетте:  Престанете с лукавствата си); научете се да правите добро (Ис. 1:16, 17).

И в Закона имало както много повеления относно това, човек да не причинява вреда на ближния, така и много заповеди човек да бъде човеколюбив и милостив. Ако някой не изпълни нещо от това, останалото е недостатъчно, за да бъде в изправност. Както благодеянието към нуждаещ се, извършено с неправедна печалба, е неприятно на Бога, така не е похвален въздържащият се от неправда, ако не заделя за никого от собствеността си.

За онези, които вършат неправда, и възнамеряват да принасят дарове на Бога, е написано:  На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа (Притч. 15:8).  А за немилостивите е казано:  Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят (Притч. 21:13).  Затова притчата съветва:  Почитай Господа от праведните си трудове и Му давай първоберките от твоите плодове на правдата (Притч. 3:9 - според превода на седемдесетте).  Защото, ако възнамеряваш да принесеш на Бога нещо придобито с неправда и кражба, то за теб е по-добре и да не придобиваш такова имущество, и да не принасяш от него. Чистият дар възнася молитвата, както е написано:  На праведни молитвата е благоугодна Нему (Според превода на седемдесетте - Обетите на постъпващите праведно са Му приятни) (Притч. 15:8). Както и обратното, ако припечелвайки с праведен труд, не принасяш на Бога приношения, с които да се хранят бедни, то това ще ти бъде зачетено за кражба, съгласно казаното в книгата на пророк Малахия:  Може ли човек да обира Бога? А вие Ме обирате. Ще кажете: с какво Те обираме? - С десятъка и приносите (според превода на седемдесетте:  защото десятъците и приносите са с вас и в домовете ви става кражба) (Мал. 3:8).

Затова трябва, като съчетаете милостта и съда, да придобивате със съд(1) и да давате милостиня с милост, съгласно написаното:  Спазвай милост и съд и уповавай се всякога на твоя Бог (Ос. 12:6). Защото Бог обича милостинята и съда. Затова до Бога се приближава онзи, който се грижи за това, да има милост и съд. Нека занапред човек се самоизпитва в това отношение и богатият нека погледне своите доходи, от които възнамерява да принася дарове на |Бога:  не е ли притеснявал сиромах, не е ли извършвал насилие над немощен не е ли заграбил нещо от подчинен, като вместо справедливост е употребил власт? Защото ни е заповядано да спазваме справедливост и равенство по отношение на слугите.

Не върши насилие поради това, че властваш; не бъди алчен поради това, че си силен; напротив, тъй като имаш преимуществото на властта, покажи правото на справедливостта. Можеш да представиш доказателство за послушанието си към Бога и страха си пред Него не в това, което имаш възможност да направиш, а в това, което можеш да нарушиш, и не нарушаваш.А ако, отнемайки собственост от сиромаси, даваш милостиня на сиромаси, би било по-добре да не грабиш и да не даваш. Защо оскверняваш богатството си, като внасяш в него неправедни печалби? Защо чрез неправда превръщаш приношението си в сквернота, възнамерявайки да принесеш нещо, с което ще трябва да ощетиш друг сиромах? Помилвай онзи, когото онеправдаваш. С него постъпи човеколюбиво, към него прояви милост и ще изпълниш милостта със съд.

Бог не ще има общение с користолюбието; Господ не е другар на разбойници и грабители. Оставил е сиромасите на нас не защото Сам няма сили и възможности да ги изхранва, а като благодеяние към нас изисква от нас правда и човеколюбиво принасяне на плод. Няма милостиня от неправда, благословия от проклятие, благодеяние от сълзи. Бог казва на извличащите сълзи от онеправдани:  това, което мразех, него вършихте: покривахте жертвеника Ми със сълзи и с плач, и с въздишки (Мал. 2:13 - според превода на седемдесетте).

Проявявай милост от труда си , не желай да постъпваш несправедливо под предлог, че от придобитото чрез неправда ще принесеш в дар на Бога за милостиня. Подобни дела показват тщеславие и служат за спечелване на похвали от хората, а не на похвала от Бога. Затова добре казва Господ:  да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят (Мат. 6:1). Ако даваш милостиня с мисълта, че Бог я вижда, пази се, да не я даваш с користолюбиви намерения, като знаеш, че с това не ще зарадваш зрителя - Бога. Нека даваме милостиня така, че да я получим обратно от Бога. А Бог се отплаща на онзи, когото хвали; и Той не хвали нито един користолюбец.

Не можеш да принесеш дар на Бога, ако си оскърбил брата си. Казано е:  Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брата ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си (Мат. 5:23, 24).  Помни митаря Закхей, който обещал първо да върне в четворен размер, ако е ощетил някого с нещо, а после заделил половината от останалия си имот за сиромаси (вж. Лук. 19:8). Зарадвал се, че може да приеме Христа; и Христос не ще приеме щедростта към сиромасите по друг начин, освен след възстановяване на ощетените за отнетото им поради користолюбие. И по този начин Господ приел правотата на Закхей и рекъл:  Днес стана спасение на тоя дом (Лук. 19:9). И това е отправено към онези, които дават милостиня, но не се грижат за запазване на равенството.

А на онзи, който се пази да не върши неправда, но не хае за милосърдието, ще кажем, че всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Мат. 3:10), и че такова дърво никога не ще бъде угодно на небесния Земеделец, Който казва:  Дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам, и заповядва да я отсекат, за да не заема мястото напразно (вж. Лук. 13:7). Но осъден от Бога се оказва и онзи, който не връща на бедния заложеното му имущество; против такъв човек е изречена закана; казано е: Кога неполучилият обратно залога си завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив (Изх. 22:27).

Било опасно и престъпно да се жъне след първата жътва, да се берат повторно лозето и маслините, защото това трябвало да бъде оставено за сиромасите (вж. Втор. 24:19-21). И ако това било предписвано на живелите под Закона, какво да кажем за тези, които живеят в Христа? Господ им казва: Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно (Мат. 5:20).

Затова апостолът ни съветва да даваме на нямащите не само от нивите и от доходите си, но и от труда на ръцете си; като върши - казва той - с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае (Еф. 4:28). А Господ дал съвет на желаещия да Го следва да продаде цялото си имущество за благотворителност към бедните и след това да Го последва.

Но както повелява на последователите Си и на достигналите до съвършенство да извършат делото на милостинята наведнъж и напълно, та, след като извършат служение с имуществото си, да пристъпят към служение със слово е дух, така предписва на останалите постоянни милостини и постоянно споделяне на онова, което имат, та чрез това, като станат жалостиви, общителни и милостиви, да се окажат подражатели на Божието човеколюбие. Защото казва:  Давайте и ще ви се даде (Лук. 6:38).

Чрез самото това им обещал общение със Самия Себе Си. Защото милостивите ще застанат отдясно на Господа. Дошлият |Цар ще им каже:  Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. И понеже праведниците ще се учудят и ще кажат:  "Кога сме правили това за Тебе, |Господи?". Той ще им рече:  Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:34-40).

Защото усърдието към светиите е благочестие пред Христа и усърдният служител на бедния се оказва Христов приятел не само ако раздава, имайки пред себе си нещо голямо, но и ако, придобивайки нещо малко, го даде, и ако напои само с чаша студена вода ученик в име на учител (вж. Мат. 10:42). Защото това, което светът нарича бедност на учениците, за теб, богатия човек, е възможност да придобиеш истинско богатство. Чрез тях ставаш Христов помощник, храниш Христови воини, и ги храниш доброволно, а не по принуда. Небесният Цар не принуждава, не иска данъци, а приема усърдните, така че даващите сами да се поучат, оказващите уважение да бъдат уважени, допускащите другите до общение във временните блага да бъдат поканени на общение във вечните блага.

Нека това винаги да бъде в паметта ни и пред душевните ни очи, за да не пропиляваме изтичащото време, та да не би, като пропуснем настоящето, да чакаме друго време и в това чакане и отлагане да бъдем застигнати от смъртта! Господ да ни дари да се окажем доброплодни, бодри, помнещи заповедите Му, готови и не задържани от нищо за славното Му посрещане, в Самия Христос и наш Бог, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, слава, власт, чест, сега и винаги и във вечните векове! Амин.


1.  Тоест правда.