Слово на Преображение Господне

          Не само у светите евангелисти намираме разказ за Преображение Господне: за него ни разказват и учителите на Църквата в множество слова, посветени на този празник; в тях те изясняват и значението му, предлагайки по този начин богата духовна трапеза на християните, обичащи да се отдават на благочестиви размишления. И на нас, като имаме тези поучения и слова на църковните отци, напълно изясняващи смисъла на Христовото Преображение, не остава нищо друго, освен да се наслаждаваме, на пълната с възвишени мисли духовна трапеза; и няма да бъде безполезно, ако, ползвайки словата на църковните учители, свържем в едно намиращите се в тях тълкувания, събирайки ги като къшеи от трапезата, и ги представим за изясняване на този празник на желаещите.
          "Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях"(1).
          Защо Спасителят Христос, желаейки преди доброволните Си страдания и смърт да яви на учениците Си Своята слава, доколкото било възможно за тях, взел на планината Тавор не всички ученици? Защото сред тях се намирал Иуда, който бил недостоен за това божествено видение. Свети Теофилакт архиепископ Български, разсъждава за това така: "Владиката Христос не взел дванадесетте ученици на планината, защото Иуда бил недостоен с предателските си очи да види славата на Христовото Преображение". Прекрасно възпява и свети Дамаскин: "Нечестивите няма да видят Твоята слава, Христе Боже".
          Но не е ли било възможно да остави Иуда сам в подножието на планината, като недостоен, а другите апостоли да вземе на планината? Разбира се, за Господа това било напълно възможно: но дълготърпеливият наш Владика, покривайки греховете на всички хора, не искал да изобличи недостойнството на Иуда, нито да му даде повод за по-голямо падение, както казва Писанието: "не изобличавай злите, за да не те намразят"(2).
          Нали ако Господ, вземайки всички апостоли, бе оставил само Иуда, то Иуда би се изпълнил с гняв и ненавист не само към Иисуса Христа, но и към всички апостоли; той би имал нещо като извинение за предателската си злоба към Христа, и би могъл да каже: предадох Иисуса поради това, че бях презиран от Него. Така предполага блажени Теофилакт: "Ако Иисус бе оставил в подножието на планината само Иуда, а другите бе взел със Себе Си, то някои биха могли да кажат, че именно това обстоятелство е наранило сърцето на Иуда и го е накарало да се обърне към мисълта за предаването на своя Владика".
          Но не е ли завидял Иуда на тримата апостоли на планината? Не е завидял: той е знаел, че те отиват на молитва, която трябва да продължи цяла нощ, както пише евангелист Лука: "като взе със Себе Си Петра, Йоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли"(3); а Иуда  бил ленив и желаел цялата нощ да проспи в подножието на планината; ленивият и сънливият не се грижат за подвизите и благочестието.
          Защо Господ взел на планината не повече от трима апостоли? Той направил това, с цел да изпълни писанието, което казва във Второзаконие: "при думите на двама свидетели или при думите на трима свидетели става всяко дело"(4). Вземайки със Себе Си трима апостоли Господ Иисус Христос поискал да вземе и двама пророци, за да бъдат и живите, и мъртвите свидетели на това, че Той е Син Божий, изпратен за спасението на света от Бога Отца и засвидетелстван от глас свише. Но защо присъстват трима апостоли, ако за това свидетелство са достатъчни двама души? Мойсей е призован от мъртвите, за да свидетелства на мъртвите, заключени в ада, за пришествието на Христа в света, Илия - за да каже на Енох в рая; а тримата апостоли са призовани да проповядват впоследствие за славата на Христа, видяна в преображението, казвайки:"видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца", пълен с благодат и истина(5). И още: "ние ви явихме  силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следваме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отце чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". и тоя глас чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина"(6).
          За Господа, явил се в Своето Преображение предмет на удивление на ангели и човеци, било достатъчно само трима от живеещите на земята да видят Неговата слава и да бъдат нейни свидетели: тримата апостоли пред Неговите очи били най-достойни от всички народи и племена. Това, че един праведник пред Бога има несравнимо по-голямо достойнство от множество грешници - Сам Господ ясно е показал във Вехтия Завет: желаейки да накара египетския фараон да се бои от силата на Неговото могъщество, Той заповядал на Мойсей да се яви пред последния и да обяви, че изпратилият го Бог е Бог на трима души: Бог на Авраама, Бог на Исаака и Бог на Иакова. Но могъл ли е фараонът, цар на толкова много градове и толкова голям народ като египетския, да се убои от Бога, наричащ Себе Си Владика само на трима души? Не е ли било срамно пред царя на такава велика държава да заяви, че Изпратилият Мойсей владее само над трима души? Не би ли било по-уместно в случая, ако за смекчаване ожесточеното сърце на фараона Мойсей бе казал, Че Изпратилият го е Бог, царуващ над всички страни под небето, властващ над всички царства над вселената? обаче Господ не благоволил да направи така, но пожелал да се прослави пред фараона само като Владика на трима Свои раби. Защо? Без съмнение затова, че тези тримата, угаждайки на Бога и грижейки се само за небесните блага, в Божиите очи били по-достойни от всички царства и племена. "Затова, казва апостолът, и Бог не се срами от тях да се нарича техен Бог"(7) и сякаш казва: защо ти, фараоне се гордееш с големината на своето царство и множеството подчинени на тебе градове и народи? Аз имам такива трима раби, с нито един от които не може да се сравни твоето царство - Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Иакова и не се срамувам от това. Същото казва и свети Златоуст, разсъждавайки: "Бог на вселената не се срамува да се нарече Бог на трима (души), и с пълно право: защото светиите превъзхождат всички по своето достойнство - един, който върши Божията воля, е по-добър от десетки хиляди беззаконници". Тримата апостоли били взети на Тавор за съзерцаване на славата Божия, и повече не било нужно:защото светът не бил достоен за тях(8).
          Защо Господ взел със Себе Си не някои други ученици, но именно Петър, Иаков и Иоан? Свети Златоуст и други отци на Църквата дават изчерпателен отговор на този въпрос. А ние, извиквайки в паметта си трите необходими за спасението и с особена определеност отбелязани от светото Писание добродетели - Вяра, надежда и любов, ще кажем: Господ взел със Себе Си тези трима апостоли, защото в тях още от самото начало се забелязвали, проявявайки се впоследствие с особена яснота, споменатите три добродетели. У Петър - вярата: той преди всички изповядал Христа като Син на Живия Бог(9), а след това Сам Господ му казал: "Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти"(10); у Иаков - надеждата: той първи от дванадесетте апостоли трябвало заради израилевата надежда да преклони главата си под меча; У Иоан  - любовта: той бил любимият ученик на Господа, наречен син на Пречистата Дева Мария(11). Затова впоследствие светите апостоли Петър, Иаков и Иоан били наричани от апостол Павел стълбове(12).Свети Златоуст обяснява това наименование за похвала на апостолите така: "Великите и дивни ( стълбове), които всички прославят: те първи - с вярата, надеждата и любовта, утвърдили първенствуващата църква".
          Освен това в тези трима апостоли намираме предобраз на трите чина на избраните Божии угодници, най-достойни от всички да видят Христа в Неговата небесна слава: чинът на боголюбците, чинът на мъчениците и чинът на девствениците. В свети апостол Петър виждаме чина на боголюбците: той, по свидетелството на свети Златоуст, особено силно обичал Господа Иисуса Христа, а по силата на своята любов към Христа тук, във временния живот, всеки ще бъде възлюбен от Него там, във вечния живот, и ща се наслаждава на съзерцаването Му, както и Сам Той е казал: "Обичам, които Мене обичат"(13). И още: "който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам"(14). В свети апостол Иаков виждаме образа на мъчениците - не само на тези, които е трябвало да проливат кръвта си за Христа, но и онези, които без проливане на кръвта си всекидневно умират за греха заради Христа, разпъвайки "плътта си със страстите и похотите"(15). Иаков означава възпиращ, борец, победител: тези качества не могат да се придобият без страдания. Всеки борещ се с изкушенията, изпращани от невидимия враг, преодоляващ и побеждаваш страстите си с всекидневно самоумъртвяване, подобно на Иаков, е мъченик и силен борец, макар и да не е проливал кръвта си; според степента на понесените по време на борбата страдания и усилия, с които се отблъскват и побеждават изкушенията, той ще се прослави с победителя Христа. В свети Иоан-девственик е изобразен чинът на пазещите чистотата на плътта и духа; на тях се дава особено обещание да видят Бога в слава: "блажени, казва Господ, чистите по сърце, защото те ще видят Бога"(16). Господ, вземайки със Себе Си та Тавор Петър, Иаков и Иоан, за да им яви славата на Преображението, с това учи, че желаещият да бъде с Него в небесното царство и да се наслаждава на съзерцанието Му, трябва в любовта да подражава на Петър, в мъченичеството на Иаков, и в чистата на Иоан, изобщо според мярата на силите си всеки християнин трябва да подражава на божиите угодници, които са горели с топла любов към Бога,у показали са се, без да проливат кръвта си, всекидневни мъченици чрез непрестанното умъртвяване на своята плът, и - да запази себе си от всяка сквернота на плътта и духа, очиствайки се с истинно покаяние.
          С каква цел Господ въвежда учениците Си за молитва на високата планина, а не се отдалечава с тях на някакво равно място? С цел да ги приближи от земните низини към небесната висота, да преподадена всички тайнствения урок, че желаещият да се удостои с откровения от Бога трябва да оставя долните, земни пристрастия и да желае и търси горните, небесни блага. "Той ги възвежда - казва блажени Теофилакт - на високата планина, показвайки, че ако някой не се извиси над земните пристрастия, не е достоен да види подобни откровения. Прекрасно поучава свети апостол Павел, когато казва: "търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното", където "вашият живот е скрит с Христа в Бога"(17). Ходещия в низината не може да вижда надалече, а възлезлият на висока планина без затруднение обхваща с погледа си далечни пространства, и грижещият се само за настоящия живот как може да разбере сладостта на бъдещите небесни блага? Възлизайки на планината на богомислието, той познава и вижда с ума си като с очи даже това, което е по-високо от небесата. Пълзящите по земята гадини и живеещите на нея животни не могат да гледат слънчевия лъч - така и човешкия ум, потопен в земната суета, не може да вижда Христовата слава и да се озарява от светлината на Неговата благодат. И така, брате, възнеси ума си от земята на небето, от настоящето към бъдещето, от пристрастието към земното към желанието за небесното, тогава ще познаеш колко благ е Богът Израилев, колко сладостен е пресладкият Иисус, колко радостна е Неговата любов и ще се насладиш на Неговите Божествени откровения.
          Господ въвежда учениците Си не на ниска, а на висока планина. Защо? За да ги научи на богомислие и заедно с това на трудолюбие: без труд не е възможно да възлезеш на висотата. Височината на планината е образ на богомислието, възлизането на нея - знак за труда. Добре е да издигаме ума си към Бога, но не бива да оставяме и труда: добрите дела се постигат с труд. Умът вижда Бога, а умът довежда до съзерцаването Му; умът се покорява на Христа, слушайки заповедите Му, а трудът носи игото Христово, вървейки след Него. Богомислието се наслаждава на вътрешното съзерцаване на Христа, а трудолюбието привлича върху себе си погледа Му: "погледни - казва псалмопевецът - на моето смирение и моя труд"(18). Да бъдеш видян от Христа е не по-малко благо от това, да Го виждаш. Тези две добродетели - богомислието и трудолюбието - за желаещия да достигне небесните блага и радости са така необходими, както крилата за птиците: птицата не може да лети във въздуха с едно крило, и човекът, притежавайки само един от тези добродетели, не може да възлезе на висотата на съвършеното спасение; богомислие без трудолюбив живот не е истинско, и трудолюбие без богомислие не принася полза. С две крила всяка птица лети свободно; с две добродетели - богомислие и трудолюбие, всеки възлиза на мисления Тавор, за да съзерцава вечно славата Божия - възлиза в началото с трудолюбие, защото то е предтеча на богомисилето и богопознанието. Светите апостоли са положили труд, възлизайки на високата планина, за да видят славата на Господнето Преображение, и кой може да се надява без труд да достигне радостта от съзерцаването на Бога?
          Защо Господ е въвел на планината  само Петър, Иаков и Иоан, оставяйки вървящия след Него народ, както и останалите апостоли? За да научи чрез това онези, които желаят да се упражняват в богомислие и да се наслаждават на умното богопознание, да търсят уединение. Само троицата апостоли били възведени на безмълвно място - възвишеността на планината била като пустиня, там не живеели хора, - за да може в уединение и безмълвие по-ясно да се открие славата Господня. При разсеяността и шума на живота Господ не се открива така, както в уединено безмълвие: пророк Илия вижда Бога с ума си, когато, стоейки пред Израилския цар Ахав, казва, разсъждавайки с него: "жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя!"(19), тоест тялом стоя пред тебе, а с ума си пред моя Бог, с телесните си очи виждам тебе, а с умните си очи Бога, но несравнимо по-ясно вижда пророк Илия своя Годпод в уединение и безмълвие на пустинна та планина Кармил(20): тук той се удостоява със сладка беседа с Бога и с Неговите откровения не само вътрешно, но и във видими образи. Наистина, възможно е сред житейската мълва понякога да  възнасяме ума си към Бога, но не с такава лекота, както в безмълвно уединение: там има толкова много пречки, а тук - тишина и покой! Нима случайно Сам Господ казва: "освободете се (от житейската мълва) и познайте, че Аз съм Бог"(21): познайте Мене, отдавайки се на благочестиви размишления, колко съм милосърден и добросърдечен, как обичам обичащите Ме и съм близък до всички, който Ме търсят; познайте Ме и скоро ще Ме намерите само ако отхвърлите суетата и се отдалечите от излишното светско многогрижие. Разбирайки това, мнозина бягали от многосуетния свят в безмълвни пустини, скитали по планини и земни пропасти(22), за да могат в уединение изцяло да се посветят на Бога, наслаждавайки се на благата на общуването с Него: У пустинниците, възпява свети Дамаскин, живеещи вън от суетния свят, бива непрестанно божествено желание.
          Да потърсим тайнството и тук - защо Господ възвел апостолите на планината не през деня, а при настъпването на нощта? Защото нощта много повече от деня спомага за съсредоточена молитва: през нощта мълчи цялата вселена и нищо не се вижда освен небето, украсено със звезди и със своето великолепие неволно привличащо към себе си очите и ума. Господ възвежда учениците Си на Тавор и с цел да научи всички нас по време на молитва да не мислим за нищо земно, но да устремяваме сърцето си към небето. Някога цар Давид пророчески възпял, посочвайки по какъв начин на човека се открива разбирането  на божествените тайни. Да се вслушаме в него, търсейки този учител: "нощ - казва той - на нощ знание открива"(23): нощта действително е такъм учител, който учи на Божието разбиране хората, седящи в продължение на този кратковременен живот като в нощна тъмнина и смъртна сянка: "ако погледнеш към небето (през нощта)- казва свети Кирил, - като блестящите като свещи безчислено множество звезди и помислиш, че през целия ден суетилите се хора сега, през нощта (предавайки се на сън) с нищо не се отличават от мъртвите, тогава ще се погнусиш от човешките грехове". И така, ето наставление, дадено от нощта: тя ни учи да познаваме суетността на житейски те грижи и делата, прогневяващи Бога, и ни убеждава да избягваме и едните, и другите. Всички , живеещи на земята, през нощта са подобни на мъртвите; всичко, видимо през деня, през нощта бива покрито с тъмнина, сякаш е погребано в нея. Удивителните чертози и прекрасните здания заприличват на гробове; чудните дървета, градини и гори напомнят на плашила; златото, среброто и скъпоценните камъни в нощната тъмнина с нищо не се различават от медта, желязото и обикновените камъни; красотата и ценността им не се забелязват; нищо, намиращо се на земята, през нощта не може да достави наслада на човека с красотата си, всичко е покрито с тъмнина и е видимо само небето, украсено със звезди като с перли и доставящо наслаждение на гледащите го. Тук е ясно божественото намерение: нощта тайнствено ни учи на богоугаждане. Уединил ли си се в безмълвие на молитва, съединена с трудолюбив подвиг, и започваш да възлизаш с ума си на планината на богомислието, нека за очите ти всички земни предмети бъдат такива, каквито биват за тях през нощта; всички житейски блага, доставящи само временно удоволствие, нека биват презирани от тебе, отвръщайки се от тях като от недостойни за християнина, като несъдържащи в себе си нищо истинно и покрито със смъртна сянка. Нека умът ти съзерцава единствено небесните блага, тогава ще ти се открие светлината на Божията благодат и ти ще се изпълниш с духовна радост от сладостта на съзерцанието на Божиите откровения.
          Защо Господ, за да яви на апостолите славата на Своето Преображение, ги възвежда на Тавор, а не на някоя друга планина? Тавор в превод от еврейски означава чертог на чистотата и светлината; затова и Господ ги възвежда на Тавор, а не на друго място, за да получат апостолите от названието на самата планина наставление за това, че желаещия да присъства при явяването на Божествената слава преди всичко трябва да има съвест, подобна на чертог на чистотата, достоен да приеме в себе си светлината на Божията благодат. Да си спомним тук и древното събитие, извършило се на Тавор. Когато началникът на ханаанските войски Сисара дошъл да изтреби израилтяните, тогава Варак, предводителят на последните, се изкачил на Тавор и събрал тук израилската войска, оттук той се устремил срещу врага и окончателно поразил цялата ханаанска войска, така че загинал и самият Сисара(24). Това древно събитие Господ тайнствено повторил в Своето Преображение: възнамерявайки да удържи окончателна победа над адския Сисара, Той преди всичко възлязъл на Тавор, за да може тук, въоръжил се като с броня с явяването на божествената сила, да се устреми срещу дявола и да го победи, за това именно била и беседата на Тавор: "говореха за смъртта Му"(25). Тук се посочва и на християнина, желаещ да преодолее невидимия враг и нападащата го греховна сила - преди всичко да възлезе на Тавор на сърдечната чистота, да очисти съвестта си с истинно покаяние и да се преобрази от лош живот в добродетелен, - да се облече в бронята на правдата и да приеме "Божието всеоръжие"(26), тогава без особен труд ще удържи победа на вражеската сила.
          Господ възлизайки но планината със Своите ученици, "се преобрази пред тях"(27). Този израз - "пред тях" - е написан от евангелистите с особена цел:за изясняване на това, че не за Себе Си се е преобразил Христос, просвещавайки лицето Си като слънце, бидейки "сияние на славата" на Отца(28), нямаща в себе си никаква тъмнина, Той не се нуждае от просвещение. Той се преобразил заради нас, за да просвети нашата тъмнина и да ни преобрази от роби на греха в истинни Свои раби, и от синове на гнева - във възлюбени синове на Бога; целта на Христовото пришествие, която Той осъществил, била превръщането ни в Божии чеда. Затова Той се въплътил от Пресвета Дева и Дух Свети, заради това "по вид се оказа като човек"(29), поради това приел образ на раб, и какъв само труд не понесъл Той, за да обнови нас, като в синове, погиналия образ на Отца! Някога Мойсей казал на Господа: "Твоето светилище, Господи, което Твоите ръце са създали"(30). Да обърнем внимание на това - "Твоите ръце са създали": не казва: човешките ръце по Твоя заповед са направили, но Ти Сам си се трудил с ръцете Си. Мойсей казал това, посочвайки непостижимия промисъл на Господа за човека? заради него Той е създал небето и земята, моретата, реките и всичко, което е в тях и на тях; заради него денем и нощем осветява небето със светила; заради него праща дъжд, роса и сняг; заради него, като земеделец и градинар, сади и отглежда, та човекът да не търпи недостиг в нищо. Разсъждавайки за това, свети Кирил Иерусалимски казва: "За всекиго нашият Спасител се явява съответно на неговото душевно настроение: за искащия веселие Той е лозе, за желаещия да влезе - врата, за желаещия да принесе своите молитви (към Бога) - ходатай и архиерей. Или: за имащите грехове Той става Агнец, за да бъде заклан за нас и за всички бива всичко, пребивавайки неизменен в тъждеството на Своето естество". Дотук стига свети Кирил. Така по най-различен начин ни служи нашият Владика, Който казва: "Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи"(31). И Той върши всичко, търсейки не Своето, я нашето благо, та ние, познаем непрестанните Му благодеяния, да се проникнем с благодарност и да се преобразим от грешни в праведни, от светолюбци в боголюбци . и на Тавор Той се преобразил заради нас, за да узнаем за приготвената ни небесна слава; Той "ще преобрази унизеното наше тяло"(32), така че при общото възкресение то да съответства на тялото на Неговата слава в безкрайното Негово царство, приготвено "от създание мира"(33) за обичащите Го.С него да удостои и нас, по Своето милосърдие, чрез благодатта на Своето съзерцание, нашият Бог и Владика, човеколюбецът Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава чест и слава, сега и винаги и во веки веков. Амин.


1.  Мат. 17:1, 2.
2.  Притч. 9:8 (Слав)
3.  Лук 9:28.
4.  Втор. 19:15 (Слав: "да става всяка дума").
5.  Иоан. 1:14.
6.  2 Петр. 1:16-18.
7.  Евр. 11:16.
8.  Сравн. Евр. 11:38.
9.  Мат. 16:16.
10.  Лук. 22:32.
11.  Иоан. 19:26, 27.
12.  Гал. 2:9.
13.  Притч. 8:17.
14.  Иоан. 14:21.
15.  Гал. 5:24.
16.  Мат. 5:8.
17.  Сравн. Кол. 3:1-3.
18.  Пс. 24:18 (слав.).
19.  Царств. 17:1.
20.  Царств. гл. 19.
21.  Пс. 45:11 (Слав.).
22.  Евр. 11:38.
23.  Пс. 18:3.
24.  Съд. гл. 4.
25.  Лук. 9:31.
26.  Еф. 6:13.
27.  Мат. 17:2.
28.  Сравн. Евр. 1:3.
29.  Фил. 2:7.
30.  Сравн. Изх. 15:17 (Слав.).
31.  Мат. 20:28.
32.  Фил. 3:21.
33.  Мат. 25:34.

Възможно ли е да се спасим в света

      6.  За ползата от труда в делото на спасението


          Човешкото сърце не може да пребъдва празно; нашата душа не може да стои бездейна. Ако умът не е зает със свети мисли, той се занимава с празни или вредни. Ако сърцето не е изпълнено с чисти, небесни чувства, то живее с нечисти, тъмни и плътски. Ако волята не се стреми към небето, към изпълняване на святата Божия воля, тя върви по пътя на греха, към ада.
                                                                                   Филарет, архиеп. Черниговски
                      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

          Бог е сътворил човека, за да се труди, и му е дал необходимите за това членове; обичащия безделието следователно се отклонява от дадения от Бога порядък и от целта на творението.
                                                                                    св. Иоан Златоуст
                     ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

          Обичай труда. Дори и той да не ти е необходим, за да се издържаш от него, но може би ти е нужен като лекарство. Трудът е здраве за тялото и полза за душата.
          Както бистрите и чисти води се развалят, когато се застоят, точно така и безделието предава тялото и душата на разложение и развала.
          Един мъдрец основателно е казал, че трудът е страж на добродетелта.
          Покоят и празността са гибел за душата и могат да й навредят повече и от демоните.
                                                                                     св. Исаак Сирин
                    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

          Как приятно и бърза преминават дните, когато знаеш, че даденото ти от Бога време се употребява не за суетни и празни занимания на прекарвания в излишество и развлечения живот, а за полезен труд, който ни се предписва от Бога и от добродетелта! Колко радост и утеха има, когато видиш делото си завършено! Колко сладка е тогава и самата почивка!
          Който има работа в ръцете си, той носи половин товар в душата си.
          Безделието е точно толкова изнурително, колкото почивката (от положения труд) е приятна.
          Само върху дървото на труда растат цветовете на наслаждението.
          Пази се от низките подбуди, които единствено правят труда наистина долен.
                                                                                      Филарет, митр. Московски
                       

         

Съществуват ли митарствата?

                                                                         Написано от Свещ. Даниил Сисоев

          Преди време в Интернет започна бурна дискусия относно опитите да се отхвърли съществуването на митарствата и особено авторитета на „Житието на преп. Василий Нови” (честван на 26 март/8 април), в което влизат “Митарствата на блажена Теодора”. Според мнението на противниците на учението за митарствата, разказът за тях се явява отражение на езическите и гностически разкази за посмъртното състояние на душата, при което за да стигне душата на умрелия до

Беседа за възнесението на нашия Господ Иисус Христос

    св. Иоан Златоуст

          Произнесена в храма на мъчениците в Романезия, където били принесени телата на мъчениците, лежащи под плоча близо до труповете на еретици, и положени отделно горе(1).


          И по времето, когато чествахме паметта на кръста, ние извършвахме празника извън града; и сега, когато почитаме възнесението на Разпнатия в този светъл ден, отново празнуваме извън града.

За разклоненията на злото

Преподобни Авва Исаия

          1. Трябва да се каже за клоните на злото, за да знае човек какво е страст и какво го разделя от Бога, и да моли Неговата благост да му помогне и да му даде сила да се бори с тях, докато успее да ги съблече съвсем. Защото те са рани в душата и я отлъчват от Бога.
          2. Блажен е, който ги е съблякъл от себе си, защото той ще бъде разумна овца, благоприятна на Божия жертвеник, и ще чуе радостния глас на Господа:  хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си (Мат. 25:21). Тези, които искат да вършат желанията на плътта си и не искат да се излекуват със светото лекарство но покаянието, за да станат чисти, в часа на нуждата ще се окажат голи, без одеждите на добродетелите, и ще бъдат хвърлени във външната тъмнина, където е дяволът, облечен в одеждата на страстите, които са: блуд, похот, обвиняване, гняв, завист, тщеславие, гордост. Именно те са клоните (на злото) и много подобни на тях като:невъздържание, украсяване на тялото, развлечения, леност, смехотворни думи, безсрамни погледи, страст да се шириш, безсъвестност, невнимание в съда Божий, завист към ближния, лъжа срещу брата, човекоугодие, лъжесвидетелство, лъжливо знание, желание да поучаваш, любов към обичаите на света, малодушие, нетърпение, ненавист към ближния, самодоволство, любов към човешката слава повече от Божията слава, показване на своите дела, за да бъдеш прославян от хората, любов към изискани ястия, извършване на телесните страсти в сърцето, считане на скромността за съблазън, хвалба със своите знания, любов към спора, настояване на своята воля, смятане на себе си за разумен и мъдър, считане на брата за неразумен и унижаването му.
          3. Всичко това действа в бедната душа, докато не я отлъчи от Бога. Това са тежките бремена, които е взел върху себе си Адам, когато вкусил от дървото. За тях се и говори: Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи (Ис. 53:4). Именно тях нашият Господ Иисус Христос е умъртвил чрез кръста. Те са старите мехове, в които не наливат ново вино. Те са пелените, с които бил свързан Лазар. Те са демоните, които изпратил Христос в стадото свине. Това е вехтият човек, който апостолът е заповядал да съблечем. Това е, за което е казал: плът и кръв не могат да наследят царството Божие (1 Кор. 15:50). Това е, за което говори:  ако живеете по плът, ще умрете (( Рим. 8:13). Това са плевелите, които изникнали от земята на Адам, когато бил изгонен от рая.
          4. Христовото бреме е леко: безгневна честота, благост, кротост, радост за духа, въздържание от страстите, любов към всички, свето разсъждение, непоколебима вяра, търпение в скърбите, гледане на себе си, като на чужд на света, желание да напуснеш тялото и да срещнеш Христа. Ето тези леки бремена, които Христос ни е заповядал да понесем. Ето пътя, на който много светии са се потрудили, докато не го завършат. Ето това, което никой не може да достигне, ако не съблече вехтия човек и не се освободи (от него) и не придобие любов, и любовта не го направи безгрижен по отношение на всичко. Но за тази любов е невъзможно да обитава в нас, докато обичаме нещо от този свят, както е написано: не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша (1 Кор. 10:21). И Исаия говори: кой от нас може да живее при поядащ огън? Кой от нас може да живее при вечен пламък? Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, - той ще живее във висините: прибежище са му непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне (Ис. 33:14-16).
          5. Виждаш ли каква чест оказва Бог на подвизаващи те се за това кратко време и съблеклите от себе си теготата на света чрез претърпяването на своите скърби? Виждаш ли как Божията помощ съпътства отсеклите своите желания и изглажда в тях всички страсти, защото те са последвали Божията воля? Тези, които държат своите пожелания, и искат да ги изпълняват, макар наченали с дух, но като не могли да устоят против своите врагове, заради това, че искат да изпълняват своите желания, свършват с плът (Гал. 3:3), правят труда си напразен и безплоден. Затова пророк Иеремия ги укорява: Проклет, който върши нехайно делото на Господа (Иер. 48:10).
          6. Виждаш ли, че ако някой, пожелавайки да служи на Бога, работи за страстите, Бог не го съпътства, но като го оставя на неговата воля, го предава в ръцете на тези, които го ненавиждат? И вместо честта, която търси от хората, приема подигравки, за това, че не е противостоял на своите врагове, докато Бог би дошъл на помощ и би ги умирил ( враговете ). Така е според всички Писания - без труд, пот и болка човек не бива чут от Бога.
          7. Да молим Божията благост със сърдечно усилие, със сълзи и злострадание, като се покоряваме на всеки човек заради Господа, смирявайки себе си пред братята си, като знаещи повече от нас, като не въздаваме никому зло за зло. Да не помисляме в сърцето си нищо лошо за никого, но да пребиваваме в простосърдечие за всичко - да не казваме за нуждите на тялото или за каквото и да било: това е мое, - но премервайки ежедневно ума си, да го пазим, да не мисли за това, което е нечисто, като лишаваме тялото си от насищане, за да не би то да поиска да удовлетворяваме страстите му. Тялото да се смири пред душата, а душата да се покори на ума и да стане невеста, чиста от всякаква сквернота, и да зове своя жених: нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове (Песен на пес. 4:16).
        8. Да се подвизаваме, братя, да намерим такова дръзновение пред Него, за да чуем и ние словата, които Той казал: желай и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз;  защото Аз ги възлюбих, както ти възлюби Мен, Отче. Аз съм в тях, и Ти в Мене (Иоан. 17:24, 23). Може би Светата Троица, единосъщна и безначална, ще ни стори милост и в деня на съда ще намерим покой, с всички Негови светии. Негова е славата и силата във вечни векове.  Амин.

Св. Макарий Египетски - Беседа

   св. Макарий Египетски

          За духовното помазване и за славата на християните, и за това, че без Христа за човек е невъзможно да се спаси или да стане участник във вечния живот
                                                           
                                                            17
          Съвършените християни, удостоили се да влязат в мярата на съвършенството и да станат приближени на Царя, винаги посвещават себе си  в дар на Кръста Христов. Както при пророците по-достойно от всичко е било помазването, защото помазаните са били царе и пророци: така и сага духовните хора, удостоени с небесно помазване, стават християни по благодат, за да бъдат царе и пророци на небесните тайни.

Да не се доверяваме на нашия разум

      Авва Доротей

          Премъдрия Соломон казва в притчите си: "Ония, които нямат управа, падат като листе; а спасението е в многото съветване" (Притч. 11, 14). Виждате ли, братя, силата на тези думи? Виждате ли, на какво ни учи св. Писание? То ни увещава да не се доверяваме сами на себе си, да не смятаме себе си за разумни, да не вярваме, че можем сами да се управляваме; понеже ние се нуждаем от помощ, нуждаем се от наставници в Бога. Няма хора по-нещастни и по-близки до гибел от ония, които си нямат наставник в Божия път. Защото, какво означава казаното: