Достоверни ли са житията на светиите?

  Архимандрит Серафим (Алексиев)

                                          " Помнете вашите наставници, които
                                     са ви проповядвали словото Божие и,
                                     като имате пред очи свършека на техния
                                     живот, подражавайте на вярата им"
                                                                                        (Евр. 13:7)

          Въпросът за достоверността на житията който до сега у нас, доколкото знаем, още не бил повдиган за да получи своето разрешение, се поставя по необходимост за вярващия и църковно ориентиран човек от 20 век. Дали житията на светиите са басни, легенди, благочестиви измислици на на набожни въображения, както мислят мнозина у нас и за каквито се считат от

Слово за Кръста

   Св. Кирил Йерусалимски

          Всяко действие Христово е слава за вселенската Църква, но кръстът е изключителна слава. Като има предвид това Павел казва: "А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа "(Гал. 6:14). Голямо е чудото на проглеждането на слепеца от Силуам (Иоан. 9:7), но какво е то в сравнение с проглеждането на слепците в цялата вселена? Велико и свръхестествено е възкресението на Лазар на четвъртия ден, но какво е то в сравнение с възкресението на умъртвените от греха в цялата вселена? 

          Чудесно е, че пет хляба са нахранили изобилно пет хиляди души (Мат. 14:21), но какво е това в сравнение с насищането на гладните за знание в цялата вселена? Чудесно е освобождението на жената, свързана от сатаната осемнайсет години, но какво е това в сравнение с нашето освобождение от оковите на греха? А кръстният венец и слепите от незнание просветли, и всички от властта на греха освободи, и целия човешки род изкупи.

          Той простря на кръста ръце, за да обеме краищата на вселената, защото Голгота е среда на земята. Не са мои тези думи, а пророкът е казал: "Боже, Царю мой от века, Който извършваш спасение сред земята!" (Пс. 73:12). Човешки ръце разпростря Онзи, Който с духовни ръце бе утвърдил небето. Приковаха ги, за да бъде прикована към дървото човешката Му природа, поддала се на греха. 

          И така като умре човешката природа, да умре с нея и грехът и ние да възкръснем в правда. Както от един човек дойде смъртта, така от един човек дойде и животът, от Спасителя, Който умря по своя воля. Спомни си думите Му: "... Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема..." (Иоан. 10:17-18).

          Като претърпя Разпятието, Спасителят примири с кръвта Си на кръста небесното и земното (Кол. 1:2). Тъй като хората бяха врагове на Бога поради греха, Той отреди смърт за грешниците. И ето Божията премъдрост: Той запази истината на отреденото, но прояви и силата на човеколюбието. Христос възнесе "нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте" (1 Петр. 2:24). 

          Умрелият за нас не беше обикновен човек, не беше просто Ангел, а беше Сам Бог в плът. Беззаконието на грешниците не бе толкова силно, колкото бе силна правдата на Умрелия за тях. Не бе толкова голям грехът ни, колкото бе голяма правдата на Положилия душата Си за нас. Той положи душата Си тогава, когато пожела и пак когато пожела, я прие. Искаш ли да разбереш, че Той не умря насилствено и че не против волята Си предаде дух? Той извика към Отца: "Отче! В Твоите ръце предавам духа Си" (Лук. 23:46). Предавам, за да мога пак да го приема: "А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух" (Мат. 27:50), но не за дълго, защото скоро отново възкръсна от мъртвите.

          Помръкна слънцето, заради Слънцето на правдата, разпукаха се скалите заради Духовния камък, отвориха се гробниците и мъртвите възкръснаха. И така, не се срамувай от Разпнатия, но и ти с дръзновение казвай: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис. 53:4-5). И Павел ясно казва: "Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията" (1 Кор. 15:3-4).

Слово за Кръста

   св.Иларион Мъгленски

Ако следвате апостолските Предания, както се изтъквате, защо не се покланяте на Кръста? Нали апостол Павел казва: "На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света" (Гал. 6:14)? И пак: "Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1 Кор. 1:18). 

А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божията сила? Казвате, че вярвате на апостолските думи: "С вяра Авраам" направи това и това (Евр. 11:17). Но вярата е нещо неизследимо и съвсем не може да се изрази с плътски език. С вяра се получава очакваното, което всички Светии с вяра и получиха. Като сте приели и вие такава вяра, поклонете се на Кръста, т.е. на Божията сила! Всички Христови дела и чудеса са велики, но най-велик от всичките е животворящият Кръст. 

С нищо друго, а само с Кръста смъртта е обезсилена, грехът на прародителите Адам и Ева е унищожен, адът е потъпкан, дарено ни е възкресението и ни се даде сила да се издигнем над суетния живот и да не се страхуваме дори от самата смърт. 

Как станахме чеда Божии и наследници на Царството, ако не чрез Кръста на Господа Иисуса Христа? Чрез него всичко се прави: "Които се кръстихме в Христа, в Неговата смърт се кръстихме" (Рим. 6:3), "в Христа се облякохме" (Гал. 3:27). 

Защото Христос е "Божия сила и Божия премъдрост" (1 Кор. 1:24). Ето вижте, Христовата смърт - т.е. Христовият Кръст - ни е облякла с Божия сила и премъдрост. Той е даденият ни знак на лицето, както на Израиля обрезанието. Заради него ние, християните, нямаме духовно общение с неверниците, а помежду си сме едно. Той е наш щит, оръжие и победа срещу дявола. 

Той е нашият печат, за да не се докосне до нас губителят (Изх. 12:7,12,29). Той изправя падналите и утвърждава стоящите, той е опора на немощните, жезъл на пастирите и ръководител на верните - той е дървото на вечния живот (Бит. 2:9). Това именно свето Дърво, скъпо за сърцето на всеки християнин, ние с право почитаме и достойно му се покланяме - защото на него Христос принесе Себе Си в жертва заради нас и то се освети от Неговото свето тяло и кръв. 

Покланяме се също и на образа на честния Кръст, макар и да е направен от друга материя - но почитаме не материята, а първообраза и разпнатия на него Христос. Сам Спасителят каза на Своите ученици: "Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески" (Мат. 24:30), а то е честният Кръст. Затова и Ангелът рече на жените - мироносици след възкресението на Христа: "Зная, че търсите разпнатия Иисус" (Мат. 28:5,  Марк. 16:6), и апостолът говори: "ние проповядваме Христа разпнатия" (1 Кор. 1:23). 

Не е казал "прободения", а "разпнатия"! ("Разпнат" на гръцки е "ставротис": тази дума се образува от основата "ставрос" - "кръст") Някога дървото на живота, насадено в рая (Бит. 2:9), беше предобраз на честния Кръст. Понеже смъртта дойде заради дърво, затова пак чрез дърво трябваше да се даде живот и възкресение. Яков положи ръце кръстообразно за да благослови Иосифовите синове (Бит. 48:13,19). Моисей с жезъла си кръстообразно осени и раздели морето (Изх. 14:21,27). С една дума казано, чрез Кръста се извърши спасението на целия свят.

За злоезичието и за страстите

св. Ефрем Сирин

                                                                    41
          Всякакъв род наслади са разпръснати сред цялото човечество, та човек непрестанно да се бори в ума си. Един се услажда от безпорядъчния живот, но се отвращава от блуда. А друг е отдаден на надменност, но бяга от кражбата. Един е поробен от сребролюбието, но пренебрегва изисканите дрехи, а угажда на стомаха си. Друг обича виното, но ненавижда гордостта. Един се въздържа от прелюбодеяние, но в душата му е затаена насмешка. Друг е злоречив , но бяга от красивите и скъпи дрехи.

Богословието и богословската наука

  свещ. Павел Гърбов


Неоправославието и неговите предизвикателства - част 5

                  ІІ. ОТПРАВНИ ТОЧКИ НА “НЕООРТОДОКСИЯТА”

                  2. Богословието и богословската наука

              Теорията за западния плен създава едно особено мислене, една собствена философия. “Според тази философия... всеки... под каквото и да било по вид “западно влияние”, включително много от изтъкнатите богослови (православни) от последните

За Любовта

    
   св. Ефрем Сирин 
                                                                                     60
          Прекрасно е казал Господ: бремето ми е леко (Мат. 11:30).Каква е тежестта, какъв труд е това, да прощаваш на брата си леките и нищожни негови прегрешения, а да получиш прошка за собствените си грехове и изведнъж да бъдеш оправдан? Той не каза: "поднесете Ми в дар богатства или телци, или козли, или пост, или бдение", така че да би могъл и ти да кажеш: "нямам нищо от това, не съм в състояние да го  направя"; но заповядва това, което е леко, което се постига за кратко време и лесно, като казва: "прости прегрешенията на брата си и Аз ще ти простя твоите грехове.

Хората ще бъдат съдени на Божия Съд според евангелските заповеди

св. Игнатий Брянчанинов


          Според евангелските заповеди ще бъдем съдени на съда, установен от Бога за нас, православните християни, - на този съд, от който зависи нашата вечна участ. Съдът бива частен за всеки християнин непосредствено след смъртта му и общ за всички хора при второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос на земята. И на двата съда ще присъства и ще съди Сам Бог.